Сутринта в окупирания Крим започна както напоследък започва почти всяка сутрин там – с пожари. Тази нощ добрите птици отново полетяха над полуострова и старият лозунг „Хоть камни с неба“ получи ново, доста буквално потвърждение. Гори железопътната гара в Керч, а според мониторинговия телеграм канал „Кримски ветър“ пламъците обхващат складове, вагони и най-вероятно нефтена база с електрическа подстанция. Дали това е финалният епизод от поредицата удари, или предстои нещо още по-съществено, засега не се коментира – интригата, изглежда, трябва да се запази.
Горивната примка се стяга от две страни
Докато в Керч гасят пожари, в Азовско море украински дронни оператори са извадили от строя четири танкера. В Черно море под удар е попаднал танкер газовоз, още един нефтен танкер, три сухотоварни кораба и два влекача. Силите за специални операции добавят и още два поразени танкера с безекипажни катери. С други думи, докато небето над Крим доставя проблеми отгоре, морето – всъщност две морета – ги доставя отстрани. Логистичната изолация на полуострова не изглежда случайна, а последователна.
Всичко това идва малко след като бункерният диктатор от Кремъл публично обеща лично да пробие енергийната блокада на Крим по море. Обещанието, както се оказва, тежи точно толкова, колкото и предишните му думи – измерва се в рулони тоалетна хартия. Кримчани, свикнали с липсата на гориво и електричество, вече снимат видеоклипове с молби някой да ги избави от напастите. Проблемът е, че молбите обикновено остават без ефективен адресат.
Защо празните рафтове в Крим вече не изненадват никого?
Свидетелствата от място звучат почти еднообразно. Хора разказват как влизат в магазин и заварват празни рафтове – ситуация, която допреди не толкова отдавна изглеждаше немислима за курортен полуостров. В Армянск седмици наред няма ток и вода, а целият Крим им праща хуманитарна помощ, докато местните управляващи мълчат по въпроса чие бездейсвие стои зад тази картина. Хората не искат обяснения от типа философия – искат просто ток, вода и гориво, и някой, който върши работата, за която е назначен.
Проблемът на местните гаулайтери е, че нямат добра новина за съобщаване. Когато не могат да обещаят нещо в стил „потърпете ден-два и всичко ще се оправи“, предпочитат да мълчат или да звучат обезпокоително. Затова пишат челобитни направо до Москва – жанр, който в Крим отдавна се е превърнал в административна практика.
Гаулайтерите се страхуват повече от собствените си началници
Иронията е, че самите местни управляващи вече изглеждат по-уплашени от обикновените жители. Прецедентът е познат – колегите им от Белгородска и Брянска област минаха по същия път, стигнаха до публични призиви към диктатора да спре бомбардировките над Украйна и по възможност да приключи войната, след което бяха тихомълком освободени от постовете си. Кримските чиновници вече говорят в подобен регистър и то с основателна причина. Проблемът не е само в горящите танкери и бензиновозите. Той е и в начина, по който Кремъл представя пред своите кримски подчинени какво предстои.
Според изтекли коментари в мрежата, на Сергей Аксьонов от Москва му е предадено, че се работи по проблемите с горивото, електричеството и логистиката като цяло, но кардинални промени преди пролетта не бива да се очакват. Друг източник, близък до обкръжението му, твърди, че самият Аксьонов е убеден в по-нататъшно влошаване на положението и смята, че единственият реален изход от кризата минава през край на войната. Илюзии за спасителна намеса вече не остават – по нощите електрическите подстанции, топлоелектрическите централи, остатъците от резервоарния парк и всичко, което се опитва да прекара гориво към полуострова, продължават да отиват в дефицит.
Не е нужен особен анализ, за да се разбере накъде вървят нещата. Аксьонов, известен с това, че рядко демонстрира дълбоко разбиране на ситуации, изглежда е схванал посланието бавно и болезнено. А добрите птици и безекипажните катери вече се подготвят за следващия си нощен излет.
