Кубинските власти от години обясняват всяка икономическа катастрофа с американското ембарго. Този път обаче проблемът е по-неприятен: чуждите компании започнаха да си тръгват една след друга, а международните платежни системи буквално дръпнаха шалтера.
От 6 юни чуждестранните карти Visa и Mastercard вече не работят на острова. Причината е прекратеното сътрудничество между ключов международен банков партньор и кубинската FINCIMEX SA, след като администрацията на американския президент Доналд Тръмп разшири санкциите срещу военния конгломерат GAESA – структура, която контролира огромна част от кубинската икономика.
Вашингтон постави пределно ясен избор пред международния бизнес: или работа с GAESA, или достъп до американската финансова система. За повечето компании решението се оказа толкова трудно, колкото избор между работещ асансьор и свободно падане.
Кой би рискувал заради кубинските генерали?
Резултатът не закъсня.
Испанските хотелски гиганти Meliá Hotels International и Iberostar започват да се оттеглят от десетки хотели на острова. Meliá прекратява управлението на 15 обекта, а Iberostar – на 12.
Междувременно канадската Royalton Hotels & Resorts напълно спира дейността си в Куба заради намаляващия поток от туристи.
Още по-болезнен удар идва от минния сектор. Канадската Sherritt International, която повече от 30 години добива никел и кобалт в страната, замразява операциите си и изтегля персонала си, опасявайки се от вторични санкции.
За една икономика, отчаяно нуждаеща се от валута и инвестиции, това не е просто лоша новина. Това е пожар в склад за бензин.
Когато и туристите започнат да избягват рая
Кризата вече не се ограничава до финансите.
Недостигът на гориво принуждава авиокомпании да отменят полети до Куба. Хотелите страдат от постоянни прекъсвания на електрозахранването. Общественият транспорт работи на пресекулки. Земеделските производители изпитват затруднения да доставят продукцията си дори до местните пазари.
Туристите обикновено приемат приключенията с усмивка, но малцина са готови да плащат за екзотична ваканция, включваща бонус пакет „без ток, без гориво и без работеща банкова карта“.
Колко струва едно песо, когато никой не го иска?
Икономическите показатели рисуват още по-мрачна картина.
Стотици хиляди кубинци вече са напуснали страната през последните години. Националната валута продължава да се обезценява, като на неофициалния пазар един долар вече се разменя за около 620 песо.
Икономистът Рикардо Торес определя случващото се като преломен момент и сериозен удар върху вече отслабената икономика. А експертът по Куба Тед Хенкен описва ситуацията като „двоен удар“ – комбинация от вътрешна икономическа слабост и нарастващ външен натиск.
На практика режимът в Хавана се оказва в неудобната ситуация да открие, че антиамериканската реторика звучи много по-внушително, когато чуждите банки, инвеститори и туристи все още са наоколо. Когато обаче те започнат да напускат едновременно, лозунгите остават, но валутата, инвестициите и работещата икономика си тръгват заедно с тях.
