Ливанското правителство предприе рядко решителна стъпка и забрани всякаква дейност на Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) на своя територия. Освен това кабинетът обяви, че ще се стреми към задържане и депортиране на негови представители, ако бъдат открити в страната.
Новината бе съобщена от информационния министър Пол Моркос, според когото правителството е взело решение да „предотврати всякаква дейност“, която членове на иранската структура могат да извършват от ливанска територия. Ако такива лица бъдат установени, те ще бъдат предадени на съдебните органи и изгонени от страната.
Защо Бейрут изведнъж се сети за държавния суверенитет?
Решението идва на фона на рязката ескалация в региона. Подкрепяната от Техеран групировка Хизбула въвлече Ливан във войната в понеделник, след като атакува Израел.
Тази атака отвори нов фронт в и без това кипящия конфликт в Близкия изток и постави ливанското правителство в особено неудобна позиция: страната официално не е искала война, но на практика се оказва въвлечена в нея от въоръжена групировка, която има собствена армия, собствена политика и както се вижда – собствен външен спонсор.
Накратко: държава в държавата, която обича да взима решения вместо държавата.
Израел даде 24 часа
Междувременно Израел отправи директно предупреждение към представители на иранския режим в Ливан.
Говорителят на израелската армия Авичай Адраи заяви, че на такива лица се дават 24 часа да напуснат страната. В противен случай, по думите му, „няма да има безопасно място“ за тях.
Визите – новата бариера
Като допълнителна мярка Ливан обяви, че иранските граждани вече ще трябва да получават визи, за да влизат в страната.
Това може да изглежда като дребна бюрократична промяна, но всъщност е политически сигнал – Бейрут се опитва поне формално да затегне контрола върху присъствието на ирански структури в страната.
Разбира се, остава малкият детайл дали забраната ще промени нещо на терен. Но като жест е впечатляващо – особено след като Израел вече намекна, че ако иранските кадри не си тръгнат доброволно, може да им помогне… логистично.
Понякога международната политика работи така: първо идва предупреждението, после идва решението, а накрая всички се преструват, че това е било планът от самото начало.