Ливанското правителство обяви нещо, което до вчера звучеше като политическа фантастика – „пълна забрана на всякакви военни и охранителни действия“ от страна на Хизбула. Поводът – изстреляни ракети към Хайфа и последвала мащабна израелска операция на фона на войната с Иран.
Премиерът Наваф Салам беше пределно ясен: партията може да има политическо крило, но не и паралелна армия. Решението за война и мир принадлежи единствено на държавата. Всичко останало е незаконно – и ще се третира като такова.
Това е език, който в Бейрут отдавна не сме чували.
Ще предаде ли „съпротивата“ оръжията си доброволно?
Кабинетът нареди на армията незабавно да започне изпълнение на плана за разоръжаване северно от река Литани. На практика това означава: край на ракетите, дроновете и самостоятелните „операции“. И то с „всички необходими средства“.
Командващият армията Родолф Хайкал предупреди за риск от сблъсък между армията и „Хизбула“, ако се стигне до употреба на сила. Получи зелена светлина да действа според обстановката. С други думи – политиците казаха „действай“, но ако стане неприятно, никой няма да се изненада.
Вътре в правителството заседанието е било „бурно“, с почти всеобщ гняв. Министрите от „Ливанските сили“ настоявали за по-твърд тон. Представителите на „Хизбула“ – логично – възразили срещу текста, особено срещу критиката към „съпротивата“. Но няма да напускат кабинета. Засега.
Това е класическата формула: несъгласни сме, но оставаме вътре. Властта е по-удобна от обидата.
Държавен монопол върху оръжията – реалност или пожелание?
Правителството настоява за „монопол на държавата върху оръжията“ и за възстановяване на суверенитета върху цялата територия. Звучи правилно. Звучи и закъсняло.
За да подсили позицията си, Бейрут се обърна към гарантите на примирието от ноември 2024 г. – Франция и Съединени щати – с искане да осигурят ясен ангажимент от Израел за край на атаките. Ливан декларира готовност за нови преговори под международно посредничество.
Един от министрите го формулира болезнено честно: без това твърдо изявление никой нямало дори да вдигне телефона. Дипломацията понякога започва с текст, написан под натиск.
Между ракетите и реалността
В центъра на Бейрут разселените хора са шокирани, тъжни и гневни. Те не спорят за формулировки. Те искат покрив, сигурност и утро без сирени.
Правосъдният министър настоява за арести на онези, които са изстреляли ракетите, както и на онези, които са ги наредили. Ако това действително се случи, ще бъде тест за сериозността на новия курс.
Ливан най-после заявява, че не желае повече да бъде площадка за чужди войни. Въпросът е дали има силата да наложи тази воля вътре в собствените си граници. Защото едно е да обявиш край на паралелната армия. Съвсем друго – да я разоръжиш.
Това решение на ливанската държава вероятно ще окаже силен натиск върху Европейския съюз да преразгледа своята позиция и потенциално да обяви цялата организация Хисбула за терористична, след като дори собствената ѝ държава я обявява за незаконна извън политическата ѝ роля.
