Израелската армия разшири ударите си дълбоко в сърцето на иранския режим. В сряда сутринта говорител на Israel Defense Forces съобщи за серия атаки срещу командни центрове на Ислямската република в Техеран. Десетки боеприпаси са поразили структури на вътрешната сигурност, включително бази на Басидж – паравоенната милиция под шапката на Корпуса на старжите на ислямската революция (КСИР).
С други думи: удари не по фасадата, а по нервната система.
Къде боли най-много?
Сред поразените обекти са логистични и снабдителни центрове на режима, ракетни установки и други системи. По данни на израелските военни, от началото на операцията са унищожени около 300 ирански пускови установки за балистични ракети. Това вече не е символичен шамар, а систематично разглобяване на инфраструктурата за ответен удар.
В отделна пресконференция бригаден генерал Ефи Дефрин обяви, че е разрушен и таен обект за разработка на ядрено оръжие – „Мин Задай“, разположен в североизточните покрайнини на Техеран. Според израелската страна разузнаването е проследило учени, които са пътували конспиративно до мястото, което е помогнало да се разкрие реалният характер на дейността там.
Тук вече става дума не просто за ракети, а за амбиции с по-дълъг хоризонт и много по-тежки последици.
„Ревящият лъв“ – операция или демонстрация на намерение?
След началото на операция „Ревящият лъв“ бившият върховен лидер Али Хаменей и редица висши военни и разузнавателни фигури бяха елиминирани, според израелски източници. Само за няколко дни израелските военновъздушни сили са хвърлили над 2500 бомби по над 600 цели в Иран.
През изминалата нощ около 100 изтребителя са атакували ключов лидерски комплекс в столицата. Според военните там са се намирали щабът на президента, централата на Върховния съвет за национална сигурност и съоръжения за обучение на офицери.
Посланието е ясно: ако режимът гради властта си върху страх и ракети, първо ще бъдат премахнати именно тези инструменти.
И сега накъде?
Техеран остава под натиск, а възможностите му за координиран и масиран ответен удар видимо намаляват. Когато командните центрове и логистиката започнат да изчезват от картата, реториката вече не стига.
В тази фаза не става дума за показност, а за демонтаж на цяла система. И когато една система се крепи на твърдата ръка на Революционната гвардия и нейните милиции, всяка унищожена сграда е не просто бетон и стомана, а парче от самочувствието на режима.
Басидж без база
Паравоенната милиция, която години наред обясняваше на иранците как трябва да мислят, днес има по-сериозен проблем – няма къде да се събира. Когато логистиката изчезне, идеологията изведнъж започва да звучи кухо.
Оказва се, че е по-лесно да контролираш университетски кампус, отколкото небето над Техеран.
