Антарктида, последната голяма пустиня на Земята, е под нарастващ натиск от човешката дейност. Ново изследване, публикувано в Nature Sustainability, предупреждава, че бумът в туризма и разширяването на научните бази замърсяват континента, ускоряват топенето на снега и застрашават крехките екосистеми, вече уязвими от климатичните промени.
Ескалация на човешкото присъствие
Туристическият поток към Антарктида е нараснал драматично. През 90-те години годишно я посещават по-малко от 8000 души, докато през сезона 2023–24 броят им надхвърля 124 000, според Международната асоциация на туроператорите за Антарктида (IAATO). Прогнозите сочат, че до 2034 г. числото може да достигне 450 000. През сезона 2024–25 досега са регистрирани 118 491 туристи, от които над 80 000 са стъпили на антарктическа почва, а около 36 000 са я наблюдавали от палубите на кораби.
През миналия сезон 55 туроператора са извършили близо 570 пътувания, като две трети от туристите са пътували с по-малки експедиционни кораби, позволяващи кацане на континента. Въпреки строгите насоки на IAATO, включително ограничаване на бреговите посещения и биосигурност, самото присъствие на туристи е проблем. Средното туристическо пътуване генерира 5,44 тона CO2 емисии на пътник, допринасяйки за климатичните промени.
Замърсяване и топене на снега
Изследователи от Чили, Германия и Нидерландия, пътували 2000 км из Антарктида в продължение на четири години, установиха, че в райони с активно човешко присъствие концентрациите на токсични метали като никел, мед и олово са десет пъти по-високи от преди четири десетилетия. Основните замърсители идват от изгарянето на изкопаеми горива от кораби, самолети, превозни средства и инфраструктура.
Особено тревожен е черният въглерод (сажди), произвеждан от корабни двигатели, самолети и дизелови генератори. Той потъмнява снега, намалявайки отражателната му способност и ускорявайки топенето. „Един турист може да допринесе за ускореното топене на около 100 тона сняг,“ казва Раул Кордеро, съавтор на изследването от Университета в Гронинген. Научните експедиции, които използват тежки превозни средства и дългосрочни лагери, имат десет пъти по-голямо въздействие от един турист.
Екологични последици
Туристите не само допринасят за замърсяването, но и нарушават дивата природа, унищожават крехката растителност и повишават риска от въвеждане на инвазивни видове и болести. Тези въздействия, комбинирани с климатичните промени, поставят екосистемите на Антарктида под сериозна заплаха.
Мерки за ограничаване на щетите
Антарктическият договор забранява използването на замърсители като тежко гориво. Някои туроператори въвеждат хибридно-електрически кораби, а IAATO координира движението на корабите, за да избегне претоварване на местата за кацане, и налага правила за наблюдение на дивата природа. Въпреки това изследователите твърдят, че тези мерки не са достатъчни. Само бърз преход към възобновяема енергия и намаляване на използването на изкопаеми горива биха могли да ограничат щетите.
