Страните от НАТО предприемат едни от най-мащабните отбранителни проекти от края на Студената война. На срещата на върха в Анкара бяха очертани инициативи за десетки милиарди долари, които имат една основна цел – Европа да разполага с по-самостоятелни отбранителни способности на фона на нарастващата заплаха от режима на руският лунатик Владимир Путин и несигурността около бъдещата роля на САЩ.
Европа разработва собствени далекобойни ракети
Великобритания, Франция и Германия започват десетгодишна програма на стойност около 50 милиарда долара за разработване на високоточни ракети с обсег над 2000 километра. Проектът има за цел да намали зависимостта от американските оръжейни системи и да компенсира изоставането спрямо Русия в този клас въоръжение.
Решението идва, след като САЩ се отказаха от планираното разполагане на ракети „Томахоук“ в Германия. Вместо да чакат промяна във Вашингтон, европейските съюзници очевидно са решили сами да изградят необходимите способности.
Паралелно с това НАТО планира постепенно да замени самолетите за далечно радиолокационно наблюдение AWACS с модерните шведски самолети Saab GlobalEye. Освен това производството на американските ракети Stinger ще започне по лиценз в Германия и Нидерландия.
Военна банка за сигурността на Европа
Една от най-интересните инициативи е създаването на Банката за отбрана, сигурност и устойчивост (DSRB). Учредители са Канада, Люксембург и още седем държави, сред които Турция и Украйна.
Новата институция ще функционира по модел на Европейската банка за възстановяване и развитие, но с една съществена разлика – вместо да финансира икономически преход, тя ще подпомага развитието на отбранителната индустрия.
Банката ще предоставя евтино финансиране и държавни гаранции за заводи, производствени мощности и военни технологии – сектор, който досега често оставаше извън полезрението на традиционните международни финансови институции.
Както отбелязват инициаторите, целта вече не е просто повече средства за отбрана, а изграждането на финансова система, способна бързо да превръща политическите решения в реални производствени мощности.
Защо ще се строят нови военни тръбопроводи?
НАТО планира и изграждането на нова мрежа от стратегически горивопроводи от Западна към Източна Европа. Идеята е при евентуална военна криза горивото за авиацията и сухопътните сили да достига до фронтовите райони без зависимост от уязвими автомобилни и железопътни доставки.
Проектът може да струва до 30 милиарда долара през следващите две десетилетия и да се превърне в най-голямата инфраструктурна инвестиция в историята на Алианса.
Основните ползватели ще бъдат Полша, балтийските държави, Румъния, България и Турция, където ще бъдат изградени новите връзки към съществуващата западноевропейска система.
Европа се готви за новата реалност
Всички тези инициативи показват, че европейските съюзници все по-сериозно се подготвят за сценарий, при който не могат автоматично да разчитат на пълната военна подкрепа на Вашингтон. Вместо да приемат това като риск, те инвестират в собствена отбранителна индустрия, инфраструктура и финансови механизми.
Така НАТО постепенно изгражда по-устойчива европейска отбранителна архитектура, която да гарантира възпиране срещу агресивната политика на Кремъл, независимо от политическите промени отвъд Атлантическия океан.
