Ставрополският град-спътник Михайловск вече трудно може да се нарече тих провинциален кът. От 9 юли насам местната нефтобаза „Лукойл-Югнефтепродукт“ се превърна в редовна спирка на украинските дронове, а сутринта на 19 юли обектът пламна за трети път за десет дни. Взривът беше толкова мощен, че под разпространените в социалните мрежи кадри потребители моментално потърсиха аналогия с историческо събитие от японски град — заради гъбовидния облак дим, издигнал се над промишлената зона. Властите обявиха местно извънредно положение, а жители на разстояние повече от километър съобщаваха за непоносима горещина откъм пожара.
Нефтобазата не е случайна мишена. Тя осигурява прием, съхранение и разпределение на бензин, дизел и други горива за юга и центъра на Русия — с други думи, точно от типа инфраструктура, без която логистиката на диктатора трудно се движи. След първия удар на 9 юли и втория на 13 юли, третото поражение на практика затвърждава впечатлението, че украинските военни последователно изчерпват резервите, които доскоро се смятаха за сигурен тил на нашествениците.
Защо се променя картата на „тила“?
Докато обектът в Михайловск гореше за пореден път, от Крим постъпи съобщение за удар по подстанция в Ялта, съпроводен от оплаквания на местните за прекъсвания на тока. В окупирания Луганск също бяха регистрирани взривове и пожар. Всичко това очертава една тенденция: зоните, които руската пропаганда доскоро представяше като недостижими за украинските удари, вече не съществуват в предишния си вид. Телеграм каналите, имащи обичайно бодър тон, публикуваха карти с далеч по-кисела физиономия, признавайки промяната.
Wildberries: складовете горят, а компенсации няма
Ако нефтобазата в Ставропол вече е почти рутинна новина, истинският медиен трус дойде от друга посока — логистичните центрове на маркетплейса Wildberries в Елektростал (Московска област) и Котовск (Тамбовска област) бяха ударени в нощта на 18 юли. Пожарът в Електростал обхвана сграда с площ от около 250 хиляди квадратни метра, а по данни на губернатора на Московска област са пострадали 24 души. В Котовск последствията бяха още по-тежки — загинаха седем души от нощната смяна, а 25 бяха ранени.
Стотици дребни и средни търговци, използвали складовете за съхранение на стоката си, останаха с празни ръце и тежки загуби. В руския сегмент на мрежата се появиха десетки отчаяни публикации от бизнесмени, изброяващи изгорели стоки за милиони рубли. Любопитното е, че едва сега, на петата година от войната, развихрена от собствената им държава начело с кремълския лунатик, някои от тях за пръв път си позволяват гласно да се запитат как ще преживеят загубите.
Отговорът вече е известен предварително: компенсации няма да има. Само единадесет дни преди пожарите Wildberries беше добавил клауза в стандартния си договор с продавачите, освобождаваща платформата от отговорност именно при щети от дронови атаки и други „бойни въздействия“ — сякаш компанията е знаела какво предстои.
Кой всъщност определя логиката на войната?
От телевизионния екран сити експерти обясняват на пострадалите бизнесмени, че трудностите са временни и че е редно да затегнат коланите — без, разбира се, да уточняват кой ще плати сметката. Държавните източници и близки до Министерството на отбраната лица мълчаливо потвърждават очевидното: войната е царско дело, а не тема за предприемачески оплаквания. Ако въпросът за компенсация изобщо стигне до по-високите етажи, отговорът е неизменно същият — всеки руснак уж желае победа и трябва да е готов да понесе жертви в нейно име.
Показателно е и обръщането на логиката в официалната риторика. Докато руската армия удряше складовете на украинските превозвачи и сортировъчните центрове на „Нова поща“, това не се смяташе за ескалация. Едва когато огънят засегна собствените складове на агресора, темата внезапно се превърна в „нов етап“ от войната — според същите гласове, които седмици наред отричаха подобна квалификация за собствените си действия.
Опитът с рафинериите вече показа накъде вървят нещата: руски служители твърдяха, че при пълна мобилизация на ресурси възстановяването на преработвателните мощности ще отнеме два-три месеца — стига ударите да спрат. Те не спряха, а се засилиха, и днес голяма част от заводите в европейската част на страната работят частично или изобщо не работят. Ако украинската логика на симетричен отговор се пренесе и към логистичните центрове, руският бизнес трудно ще намери противовъздушно прикритие за всеки огромен склад.
Междувременно самите руски военни източници признават, че мащабните складове в Подмосковието са удобна мишена именно заради обема и медийния ефект от поражението им. С други думи — обяснение, което звучи повече като признание за уязвимост, отколкото като успокоение за собствения бизнес.
