Наследникът на режима вече говори като човек, който се готви да наследи и войната
Моджтаба Хаменей, синът на покойния „върховен лидер“ Али Хаменей и негов наследник начело на Ислямската псевдорепублика, изпрати недвусмислено послание: според него единственият път напред е „джихад и съпротива“ срещу САЩ и Израел.
Думите му бяха разпространени като официален отговор на писмо от „Хизбула“, в което ливанската шиитска терористична организация декларира вярност към Техеран. Вместо дипломатичен тон, новият лидер избра познатата джихадистка реторика – възхвала на въоръжената борба, обещания за „божествена победа“ и призиви за продължаване на атаките срещу Израел.
Мир? Само ако Израел спре да се защитава
Сред най-показателните му изявления е условието, което поставя за евентуално споразумение със САЩ. Според Хаменей, Иран би могъл да обсъжда мир единствено ако Израел прекрати военните си операции срещу „Хизбула“ в Южен Ливан.
Преведено на нормален език: терористичната организация трябва да запази свободата си да се въоръжава, изстрелва ракети и подготвя нови нападения, а Израел трябва просто да наблюдава отстрани.
Подобна „логика“ трудно може да бъде наречена мирен план. По-скоро прилича на предложение пожарникарите да оставят маркучите, защото пламъците се чувствали притеснявани.
„Хизбула“ – не терористи, а пример?
Новият върховен злодей, пардон „лидер“ определя защитата на „Хизбула“ като „стратегически мандат“ на Иран и възхвалява организацията като вдъхновение за всички, които се борят срещу така нареченото „световно високомерие“ – традиционният термин, който иранският режим използва за САЩ и цивилизованите държави.
Особено показателни са думите му за ликвидирания през 2024 г. лидер на организацията Хасан Насрала. Хаменей го нарича „господар на мъчениците“, който превърнал „фиданката на ислямската съпротива в могъщо дърво“.
Фактът, че това „дърво“ израсна благодарение на десетилетия ракетни нападения, атентати и външно финансиране, очевидно не се вписва в революционната поезия на Техеран.
Кой всъщност дърпа конците?
Изявлението показва, че смяната на върха в Иран не означава промяна на курса. Напротив – новото ръководство демонстрира приемственост с политиката на предшественика си и дори изглежда решено още по-настойчиво да представя въоръжените проксита като основен инструмент на иранската външна политика.
Докато много държави говорят за стабилност и деескалация, Техеран продължава да използва речника на ислямистите от 1979 година, Ал Кайда, ИДИЛ и Талибан, сякаш времето е спряло. Само че ракетите, дроновете и разрушенията са напълно съвременни.
