Терминалът на „Транснефт“ пламна — и дори руснаците не се правят, че не са забелязали
От сутринта, за пореден ден украински дронове се насочиха към пристанищната инфраструктура на Новороссийск. Руските Telegram-канали потвърдиха атаката с онова характерно разочарование, с което добрите граждани на Руската федерация обикновено съобщават новини, които предпочитат да не са истина. Десетки безпилотни апарати достигнаха целевата локация и там се получи, по израза на очевидци, цяла „дискотека“.
Запали се нефтеният терминал „Грушовая“ — по данни на самите руски медии, най-голямото нефтохранилище в Кавказкия регион, собственост на държавния гигант „Транснефт“. Комплексът разполага с подземни и надземни резервоари с обща вместимост около 1,2 милиона тона нефтопродукти и в мирно време служи като разпределителен колектор за пристанището на Новороссийск. За материалните щети Москва мълчи с железен стоицизъм — но димният шлейф, проточен на километри, красноречиво запълва информационния вакуум. Местният гауляйтер любезно потвърди „нови повреди в пристанището“, с което свали последните съмнения относно успеха на операцията.
Тази локация е обстрелвана вече десетки пъти. Противовъздушната отбрана не е успяла да я защити нито веднъж. Украинските военни явно са решили да се възползват максимално от настоящата нестабилност на петролния пазар в Персийския залив — и удрят едновременно от два фланга.
На юг под редовен огън са пристанищата Новороссийск, Туапсе и Тамань. В акваторията на Черно море се атакуват и танкери от т.нар. „сенчест флот“ — корабите, с чиято помощ Русия заобикаля санкциите. На север са поразени и двата основни нефтопристанищни обекта в съответното направление. Щетите вече са от мащаб, при който възстановяването ще отнеме значително време — дори след като петролната конюнктура се нормализира.
Логистиката на окупацията: бензиновозите горят, войниците чакат
Успоредно с ударите по инфраструктурата, украинските сили плътно обхващат тиловата логистика на руските окупационни формирования. Оформила се е своеобразна линия на унищожение — от Ясноватая през Донецк—Мариупол до Мелитопол и Чонгар — по която системно се поразява всичко, което отговаря на параметрите на военна логистика. Бензиновозите се унищожават без изключение, независимо от камуфлажа им. Трудно е да не се запиташ дали скоро ще има достатъчно желаещи да поемат подобен маршрут — рейс, при който шансовете за пристигане се стопяват с всеки изминат километър.
Отсечката Ясноватая—Донецк вече е затворена за цивилен трафик. Пътят от Мариупол до входа на Крим — също. Заповедите идват от местните гауляйтери, чиято власт се простира само до цивилните. Военните са вън от техния обхват и вероятно биха наредили на подобен чиновник да се запознае по-отблизо с най-близката стена, ако той изобщо се опита. Практическият ефект обаче е ясен: по тези пътища скоро ще се движи единствено военна техника — и тя ще може да бъде атакувана без допълнителни колебания.
Крим: 20 литра на глава от населението
От полуострова идват сигнали, че с горивото е настъпила „неопределена ситуация“ — официален евфемизъм, зад който стои простият факт, че бензин почти няма. Властите в Севастопол успокояват жителите, че гориво има, само малко — и затова ще се отпуска по 20 литра на автомобил или туба от мрежата на ТЕС. Губернаторът е свикал „оперативно съвещание по ситуацията със снабдяването“. Поводът за оперативност е очевиден.
Ситуацията напомня за практиките от края на съветската епоха, когато бензин се източваше от резервоарите на държавните камиони и автобуси. Тогава поне имаше държавни камиони. В нефтобазата на покойния Черноморски флот в Севастопол все още не всичко е изгоряло — така че, технически, има накъде да се расте.
Армията продължава да получава снабдяване, но все по-малко от него достига до предназначението си. Ако тенденцията се запази, скоро може да се окаже, че на войника не е останало дори горчица, с която да подправи последната си порция.
Всичко върви по план.
