Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди атаката срещу база на „мироопазващата мисия“ United Nations Interim Force in Lebanon (UNIFIL) в южен Ливан, при която бяха тежко ранени трима ганайски миротворци. Инцидентът се случи на 7 март край селището Ал-Кауза, по време на ожесточена престрелка между израелската армия и проиранската ислямистка, терористична групировка Хисбула.
Според говорителя на ООН Стефан Дюжарик, генералният секретар е осъдил нападението и е настоял безопасността на служителите и обектите на организацията да бъде гарантирана при всички обстоятелства. Той подчерта, че виновните трябва да бъдат подведени под отговорност.
Кой всъщност стреля?
Любопитният детайл е, че въпреки категоричния тон на осъждането, все още не е ясно кой е открил огъня по базата на UNIFIL.
Ливанският президент обвини Израел, но самата мироопазваща мисия на ООН заяви, че тепърва ще извършва разследване. С други думи – фактите още се събират, но дипломатическите реакции вече са раздадени.
А атаката се е случила в момент, когато районът е бил под интензивен обстрел между израелската армия и бойци на „Хизбула“. Това означава, че източникът на огъня все още не е установен.
Какво прави UNIFIL в Ливан?
Мироопазващата мисия на ООН действа в южен Ливан от 1978 г. насам и служи като буфер между Израел и ливанската страна. Нейният мандат се основава на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, приета след войната между Израел и „Хизбула“ през 2006 г.
Същата резолюция стои и в основата на споразумението за прекратяване на огъня между двете страни през 2024 г. – документ, който на теория трябваше да предотвратява именно подобни ситуации.
Още осъждания и призиви
ООН призова страните в конфликта незабавно да намалят напрежението и да спазват задълженията си по резолюцията. Организацията също настоя за бързо разследване на серията от смъртоносни израелски удари в Ливан.
Но на този етап остава един неудобен въпрос:
докато се разменят обвинения и осъждания, никой все още не е установил кой точно е стрелял по базата на миротворците.
