Комисия на ООН за разследване заключи, че Израел е извършил геноцид в Газа, а най-висшите израелски ръководители – включително премиерът Бенямин Нетаняху – са подбуждали към него. Това е най-силното досега становище на независим орган към организацията, който, макар и да не представлява официалната позиция на ООН, поставя сериозен натиск върху международната общност.
Четири от пет критерия за геноцид
Според Конвенцията на ООН от 1948 г. за предотвратяване и наказване на геноцид, едно престъпление се квалифицира като геноцид, ако бъде доказан поне един от петте посочени акта. В случая, комисията твърди, че Израел е извършил цели четири:
- масови убийства;
- причиняване на сериозни физически и психически увреждания;
- умишлено създаване на условия за живот, водещи до унищожение;
- налагане на мерки за предотвратяване на раждаемост.
Като доказателства се представят интервюта с жертви и свидетели, медицински доклади, сателитни изображения и проверени документи от отворени източници.
„Геноцид се случва в Газа“
Председателката на комисията, южноафриканката Нави Пилай – бивш съдия в Международния наказателен съд и шеф на трибунала за Руанда – заяви недвусмислено:
„Геноцид се случва в Газа. Отговорността е на израелските власти на най-високо равнище, които вече почти две години провеждат кампания с цел унищожение на палестинците в Газа.“
Тя сравни ситуацията с Руанда през 1994 г., когато бяха избити над 1 милион души: „Когато дехуманизираш жертвите си и ги наричаш животни, тогава съвестта вече не е пречка. Просто убиваш.“
Думите на лидерите като доказателство
Комисията посочва като „преки доказателства за геноцидно намерение“ изказванията на Нетаняху и други лидери. В доклада е цитирано писмо от ноември 2023 г., в което той сравнява операцията в Газа със „свещена война на пълно унищожение“ от Библията. В документа са споменати и президентът Ицхак Херцог, както и бившият министър на отбраната Йоав Галант.
Израел отхвърля обвиненията
Официален Тел Авив отказа да сътрудничи на комисията, определяйки я като „политически мотивирана“. В същото време Израел се защитава пред Международния съд в Хага по отделно дело за геноцид, заведено от Южна Африка. Израел твърди, че действията му са легитимна самозащита след клането на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при която загинаха 1200 души и бяха отвлечени 251 заложници.
Цената на войната
Съгласно данни на Министерството на здравеопазването в Газа, до момента над 64 000 души са убити. Международни наблюдатели предупреждават за глад и хуманитарна катастрофа в част от анклава. Разрушени са болници, включително клиника по репродуктивно здраве, което комисията определя като умишлен акт за предотвратяване на раждаемост.
Какво следва?
ООН като организация все още не е употребила официално термина „геноцид“, но натискът върху нея расте. Ако тази формулировка бъде приета, политическите и правните последици за Израел могат да бъдат съществени. Пилай, която се оттегля през ноември, заяви, че се надява докладът да отвори очите на държавите:
„Време е светът да признае фактите.“
Фактите обаче са, че след 77 г. обвинения в геноцид над самозваният „палестински“ народ, ивицата Газа, в която според „здравите сили“ се „изтребва“ населението е абсолютният и недостижим световен шампион по прираст на населението. Или поне „официалните данни“ на същото това ООН сочат точно това. За 77 г. война и „геноцид“ над „палестинците“ вместо да изчезнат, като народ, са се увеличили от 400 000 до почти 6 милиона. Никой друг народ на цялата планета, не може да се похвали с подобен прираст.
Ккогато ООН обявява Израел за виновен, това не е толкова „откритие“, колкото очакван резултат от един гласов апарат, в който тираниите имат мнозинство, а демокрациите – място на пейката. Въпросът е не дали Израел е осъден, а по-скоро кога ще му бъде обявен и последният „вот на недоверие“ за това, че изобщо съществува.
