В раздирания от война Судан хората, избягали от нападение над лагер за разселени лица близо до град Ел-Фашер, са принудени да ядат листа и въглища, за да оцелеят, предупреждава Норвежкият съвет за бежанците (NRC). Хуманитарната криза, описана като най-тежката в света, достига ужасяващи размери, докато боевете между армията и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) продължават да опустошават страната.
„Историите, които чуваме, са наистина ужасяващи“, споделя Ноа Тейлър, ръководител на операциите на NRC, пред програмата Newsday. Много от бягащите от Ел-Фашер към град Тавила умират при пристигането си, изтощени от 40-километровия път под палещото слънце. „Някои умират от жажда“, казва Тейлър, добавяйки, че по пътя между Ел-Фашер и Тавила все още има тела на загинали.
Сред разказите за трагедии е историята на семейство, което споделя за момиче, избягало пеша от Ел-Фашер. То било многократно изнасилвано по пътя и починало от раните си при пристигането в Тавила. Тези разтърсващи разкази подчертават нечовешките условия, пред които са изправени хилядите разселени хора в региона.
Ел-Фашер е последният град в западния регион Дарфур, контролиран от суданската армия и нейните съюзници. По-рано през април 2025 г. RSF атакуваха близкия лагер Замзам, принуждавайки десетки хиляди да напуснат временните си убежища. Мнозина от жителите на Замзам живееха там от две десетилетия, след като бяха избягали от предишни конфликти в Дарфур. Нападението разруши крехката сигурност на тези хора, изтласквайки ги към още по-тежки условия.
Двугодишната война между RSF и армията е отнела живота на около 150 000 души и е разселила 13 милиона, според оценки на хуманитарни организации. Лагерите като Замзам, някога убежище за разселените, сега са мишени в ескалиращия конфликт.
Хуманитарните агенции описват ситуацията вJudan като най-тежката криза в света, но липсата на финанси значително ограничава помощта. ООН е принудена да намали доставките на храна в райони, засегнати от глад, което влошава и без това отчайващото положение. „Хората ядат листа и въглища, за да оцелеят“, подчертава Тейлър, илюстрирайки крайната мизерия, до която е доведено населението.
Международната общност е изправена пред спешна нужда да увеличи подкрепата за Судан, където милиони са на ръба на оцеляването. Без достатъчно храна, вода и медицинска помощ хуманитарната трагедия заплашва да се задълбочи.
Кризата в Ел-Фашер и Дарфур е трагично напомняне за цената на продължаващия конфликт и неадекватния глобален отговор. Хуманитарните организации призовават за спешно финансиране и действия, за да се предотвратят допълнителни жертви. Историите на хора, принудени да ядат листа и да умират по пътищата, са вик за помощ, който светът не може да игнорира. Докато войната продължава, съдбата на милиони суданци виси на косъм, очаквайки солидарност и надежда за по-добро бъдеще.
