Хуманитарната криза в Афганистан достига драматични размери, като хиляди семейства са изправени пред невъзможен избор – да продадат децата си, за да осигурят храна за останалите. Истории като тази на 45-годишния Джума Хан разкриват суровата реалност, в която оцеляването се превръща в ежедневна борба.
Мъжът стои край пътя с надеждата да намери работа, но възможностите са оскъдни. За последните шест седмици той е работил едва три дни, получавайки между 150 и 200 афгани на ден – сума, крайно недостатъчна за изхранване на семейството му. „Децата ми заспиваха гладни три поредни нощи. Жена ми плачеше, децата също. Наложи се да моля съсед за пари, за да купя брашно“, разказва той.
Според данни на Организация на обединените нации около 75% от населението на страната не може да покрие основните си нужди. Икономиката е в тежък колапс, безработицата е масова, а здравната система функционира на ръба на възможностите си. Международната помощ, която преди е поддържала милиони хора, днес е значително намалена.
Особено тежко е положението в провинция Гор, където гладът и бедността са повсеместни. Местните жители описват ситуацията като безизходица. Рабани, друг баща от региона, споделя: „Получих обаждане, че децата ми не са яли два дни. Почувствах, че трябва да сложа край на живота си. Но после си казах – как това ще помогне на семейството ми? И ето ме тук, търся работа.“
По оценки на хуманитарни организации близо 4.7 милиона души в Афганистан се намират на ръба на гладна смърт. Продължителната суша, политическата нестабилност след завръщането на Талибан на власт и ограниченото международно финансиране допълнително задълбочават кризата.
Експерти предупреждават, че ако не бъде осигурена спешна помощ, ситуацията може да се влоши още повече, като най-уязвими остават децата – изправени пред недохранване, липса на образование и риск от експлоатация.
