Пакистанският фермер Хомла Такхур, пръскайки пестициди върху изсъхналите си зеленчуци край река Инд, е изправен пред мрачно бъдеще. Индия обяви, че ще спре водните потоци към Пакистан след смъртоносна атака в Кашмир, заплашвайки да превърне плодородните земи в пустиня. „Ако спрат водата, всичко тук ще стане като пустинята Тар – цялата страна“, казва 40-годишният фермер. „Ще умрем от глад.“
На 27 април 2025 г. Индия за първи път спря действието на Договора за водите на Инд от 1960 г., посредничен от Световната банка, който осигурява вода за 80% от пакистанските ферми. Решението идва след атака в Кашмир, при която загинаха 26 души, като Индия обвинява Пакистан за подкрепа на тероризма – твърдение, което Исламабад отхвърля. Индийският министър на водните ресурси Чандракант Рагхунат Паатил заяви в X: „Ще гарантираме, че нито капка от река Инд няма да достигне Пакистан.“
Договорът разделя река Инд и нейните притоци между двете ядрени сили, като три от реките са предназначени за Пакистан. Индия няма инфраструктура за незабавно спиране на водата, но според двама индийски служители страната може да започне отклоняване на водата към собствени ферми чрез канали в рамките на месеци, а изграждането на хидроелектрически язовири може да отнеме 4 до 7 години.
Решението на Индия ще има опустошителни последици за Пакистан, страна с 240 милиона души, чиито земеделски земи – над 16 милиона хектара – зависят от реките под договора. Освен земеделието, недостигът на вода ще засегне производството на електроенергия и ще парализира икономиката, предупреждават експерти. „Индия ще спре да споделя данни за хидрологичните потоци и предупреждения за наводнения“, казва Кушвиндер Вохра, бивш ръководител на Централната водна комисия на Индия. „Без тази информация Пакистан не може да планира.“
Фермери като Надим Шах, който обработва 150 акра в провинция Синд, изразяват тревога не само за реколтата, но и за питейната вода. „Имаме вяра в Бога, но действията на Индия предизвикват притеснения“, споделя той. Гашариб Шаокат от Пакистанския институт за селскостопански изследвания отбелязва, че действията на Индия внасят „непредсказуемост в система, която не е проектирана за това“. „Нямаме алтернатива в момента“, добавя той.
Договорът за водите на Инд оцеля през четири войни между Индия и Пакистан след разделянето им през 1947 г., но сегашното му спиране поставя опасен прецедент. „Вече сме в поколения на конфликти, а излизането от договора заключва бъдещите поколения в нов контекст на конфликт“, предупреждава Билавал Бхуто Зардари, бивш външен министър на Пакистан.
Индия обяви, че променените обстоятелства – нарастване на населението и нуждата от чисти енергийни източници – налагат преразглеждане на договора. Двете страни водят спорове в Постоянния арбитражен съд в Хага относно хидроелектрически проекти, но настоящото решение позволява на Индия да продължи проектите си без ограничения.
Вакар Ахмед, икономист от Oxford Policy Management, отбелязва, че Пакистан е подценил заплахата от излизането на Индия от договора. „Индия няма незабавна инфраструктура да спре водните потоци, особено по време на наводнения, което дава на Пакистан кратък прозорец да се справи с неефективността във водния си сектор“, казва той. Проблеми като течове и лошо управление на водите трябва да бъдат адресирани спешно.
Заплахата от спиране на водата от Индия хвърля Пакистан в състояние на тревога и несигурност. За фермери като Хомла Такхур и милиони други, зависещи от река Инд, това е въпрос на оцеляване. Докато геополитическите напрежения ескалират, бъдещето на региона виси на косъм, а водата – някога символ на живот – се превръща в оръжие в нова битка. Световната общност е изправена пред предизвикателството да предотврати хуманитарна и екологична катастрофа.
