След опустошителната война с Израел, Хизбула е започнала мащабен стратегически преглед, включително обмисляне на намаляване на ролята си като въоръжено движение, без да се разоръжава напълно.
Вътрешните дискусии, които все още не са финализирани и досега не са били съобщавани публично, отразяват значителният натиск, с които се сблъсква подкрепяната от Иран ливанска терористична групировка след примирието, постигнато в края на ноември.
Израелските сили продължават да нанасят удари в райони, където групировката има влияние, обвинявайки Хизбула в нарушения на условията за примирието, което тя отрича. Организацията се бори също с остри финансови затруднения, американски искания за разоръжаване и намалено политическо влияние, откакто нов кабинет встъпи в длъжност през февруари с подкрепата на САЩ.
Трудностите на групировката са усложнени от сеизмичните промени в регионалния баланс на силите, след като Израел унищожи командната й структура, уби хиляди от бойците й и разруши голяма част от арсенала й миналата година.
Сирийският съюзник на Хизбула, Башар ал-Асад, беше свален през декември, което прекъсна ключова линия за доставка на оръжие от Иран. Техеран сега излиза от собствената си болезнена война с Израел, което поражда съмнения относно размера на помощта, която може да предложи.
Висш официален представител, запознат с вътрешните обсъждания на Хизбула, каза, че групата е провеждала тайни дискусии за следващите й стъпки. Малки комитети са се срещали лично или дистанционно за обсъждане на въпроси, включително структурата на ръководството, политическата роля, социалната и развойна работа, и оръжията.
Хизбула е заключила, че арсеналът, който беше натрупала за нападение над Израел е в голяма степен унищожен.
„Хизбула имаше излишък от власт“, каза официалният представител. „Цялата тази сила се превърна в слаба точка.“
Наследството на Насрала
Под ръководството на Хасан Насрала, който беше убит миналата година, Хизбула се превърна в регионален военен играч с десетки хиляди бойци, ракети и дронове, готови да ударят Израел. Тя също предоставяше подкрепа на съюзници в Сирия, Ирак и Йемен.
Израел започна да възприема Хизбула като значителна заплаха. Когато групировката откри огън в солидарност с терористите от Хамас в началото на войната в Газа през 2023 г., Израел отговори с въздушни удари в Ливан, които ескалираха в наземна офанзива.
Условно разоръжаване
Хизбула оттогава е предала редица оръжейни складове в южен Ливан на ливанските въоръжени сили, както е предвидено в миналогодишното примирие, въпреки че Израел твърди, че е ударил военна инфраструктура там, все още свързана с групата.
Хизбула сега обмисля да предаде някои оръжия, които има на други места в страната – особено ракети и дронове, възприемани като най-голямата заплаха за Израел – при условие че Израел се изтегли от юга и спре атаките си, казаха източниците.
Но групировката няма да се откаже от целия си арсенал, казаха източниците. Например, тя възнамерява да запази по-леки оръжия и противотанкови ракети, описвайки ги като средство за съпротива срещу бъдещи атаки.
Политически и финансови предизвикателства
Запазването на каквито и да е военни способности от страна на Хизбула би се оказало недостатъчно за израелските и американските амбиции. Според условията на примирието, договорено от САЩ и Франция, ливанските въоръжени сили трябваше да конфискуват „всички неразрешени оръжия“, започвайки от района южно от река Литани – зоната най-близо до Израел.
Ливанското правителство също иска Хизбула да предаде останалите си оръжия, докато работи за установяване на държавен монопол над оръжията. Неуспехът да се направи това може да породи напрежения с ливанските противници на групировката, които обвиняват Хизбула, че използва военната си мощ, за да налага волята си в държавните дела и многократно въвлича Ливан в конфликти.
Финансови затруднения
Непосредствен приоритет на Хизбула е да се погрижи за нуждите на поддръжниците си, които понесоха основната тежест на войната. През декември, генералният секретар Наим Касем каза, че Хизбула е платила повече от 50 милиона долара на засегнатите семейства, като повече от 25 милиона долара все още трябва да бъдат раздадени. Но има признаци, че средствата й се изчерпват.
Финансовите затруднения включват съкращения в безплатните лекарства, предлагани от аптеките, управлявани от Хизбула.
Хизбула е възложила на ливанското правителство да осигури финансиране за реконструкция. Но министърът на външните работи Юсеф Раджи, критик на Хизбула, каза, че няма да има помощ от чуждестранни донори, докато държавата не установи монопол над оръжията.
Наред със своя шиитски съюзник, движението Амал, Хизбула спечели местните избори през май, като много места останаха неоспорвани. Групата ще се стреми да запази доминацията си в законодателните избори следващата година.
Редакторът на ливанския вестник „Анахар“ Набил Бумонсеф каза, че следващите избори са част от „екзистенциална битка“ за Хизбула.
„Тя ще използва всички средства, които може, първо за да печели време, за да не се наложи да се разоръжи, и второ, за да извлече политически и популистки ползи“, каза той.
