Германия обича реда, стабилността и вурстчето с горчица. Но в последните месеци политическата сцена в страната изглежда повече като сценарий на немски криминален сериал, в който убиецът се оказва… коалицията.
Фридрих Мерц, лидер на консервативния блок ХДС/ХСС, не успя да стане канцлер, въпреки че имаше солидна подкрепа – но не достатъчна. При гласуването в Бундестага той получи 310 от нужните 316 гласа, а 307 депутати гласуваха против. Тоест – шест гласа не му достигнаха. Точно толкова, колкото да подозираме, че някои социалдемократи са си „забравили“ картите за гласуване у дома.
Как стигнахме дотук? След като старата коалиция между СДПГ, „Зелените“ и свободните демократи се разпадна през есента на 2024 г., Германия беше принудена да отиде на предсрочни избори. Консервативният блок победи, но не с такава разлика, че да управлява самостоятелно. Затова започна политически пирует с бившите съперници от СДПГ, които уж сключиха коалиционно споразумение… само за да се окаже, че не всички са подписали със сърце.
Мерц, юрист, бивш евродепутат и дългогодишен играч в корпоративния свят (вкл. председател в BlackRock Германия – място, където се броят не гласове, а милиарди), се върна в политиката с амбицията да стане „канцлер след Меркел“. Но пътят му бе осеян с препятствия – първо беше пренебрегнат в полза на Едмунд Щойбер, после Меркел го избута в ъгъла, а сега – и СДПГ му удари рамо… в гърба.
Това, което прави случая още по-пикантен, е фактът, че това е първият подобен провал за кандидат-канцлер с коалиционно мнозинство в послевоенната история на Германия. Политическата несигурност се удължава, а страната остава без ново правителство, въпреки че Олаф Шолц вече получи официалното си изпращане. Символично, разбира се — никой не го хвърли в Шпрее.
Новото коалиционно споразумение между ХДС/ХСС и СДПГ обещаваше сериозни завои надясно в миграционната политика – включително депортации в Сирия, спиране на събирането на семейства и ограничаване на натурализацията. С други думи – политическо меню, което много социалдемократи очевидно отказаха да сервират.
А какво следва? Бундестагът има 14 дни да избере Мерц или друг кандидат с абсолютно мнозинство. Ако не успее – президентът може да назначи канцлер с мнозинство на обикновено гласуване или пък… отиваме на нови избори. А това е като да хвърлиш заровете с шест страни, на които пише „коалиция“, „провал“, „избори“, „още избори“, „европейски укор“ и „неочакван успех на АдГ“ – последното е вече факт: ултрадясната „Алтернатива за Германия“ излезе втора на изборите, а миналата седмица беше официално призната за екстремистка организация.
В крайна сметка, политиката в Германия отново ни напомня, че нито костюмите, нито речите правят канцлера. А за Мерц – може би четвъртият път ще е на късмет. Ако дотогава парламентът не го превърне в исторически анекдот.
