Сърбия преживява вълна от протести, които по мащаби са сравними с кризата от 1996 година. Поводът за недоволството стана срутването на навеса на железопътната гара в Нови Сад и смъртта на няколко души. Въпреки арестите на виновните и оставките, включително оставката на министър-председателя, протестите не спират, а всичко това се съпровожда от избухване на насилие и организационно единство на протестиращите.
Вучич като неудобна фигура за Кремъл
Президентът Александър Вучич се е превърнал в неудобна фигура за Кремъл. Той заявяваше по-рано, че Крим и Донбас са част от Украйна, подкрепяше резолюциите на ООН против руската агресия и официално не признаваше анексираните украински територии за руски. Освен това, според западните медии, сръбски оръжия се доставяха на Украйна чрез трети страни, въпреки че Вучич отричаше директни доставки.
Изтичането на разузнавателни данни през 2023 година обаче показа косвено участие на Белград във войната в Украйна. Кремъл естествено реагира – Руската служба за външно разузнаване обвини Сърбия в помощ на Киев, въпреки заявленията на страната за неутралитет.
Руската инфилтрация
Паралелно с това се случваше инфилтрация на руско влияние в Сърбия. Според данните на МВР на Сърбия, от началото на руското нашествие в Украйна до края на април 2023 година в страната са влезли над 370 000 руски граждани, а през 2024 година постоянно пребиваващите са около 150 000 руснаци.
Сърбия планомерно изтласкваше руснаците към други страни от Европейския съюз. За Русия обаче това не е просто миграция, а стратегически резерв. Такъв числен ресурс напълно може да участва в протестна активност, да създава лоялни на Кремъл структури и да упражнява натиск върху властите отвътре.
Отработеният модел на дестабилизация
Прилаганият днес от Кремъл в Сърбия модел на дестабилизация е отработван с десетилетия:
Първо се създава символична жертва. Трагедията на гарата и смъртта на мирни граждани в Сърбия идеално се превърнаха в основа за емоционална вълна.
Второ се стартира пропагандистка кампания с масово разпространение на тезата за корупция, безотговорност и пълна морална делегитимизация на властта.
Трето следва фазата на финансиране на опозиционни и независими структури, активизиране на НПО, работещи по западни стандарти, но имащи връзка с Кремъл чрез прикритие.
Четвърто идва икономически натиск и имитиране на дълбока социална нестабилност, докато реалните икономически показатели остават стабилни.
Пето събирането на разузнавателни данни и активното манипулиране на уличните протести превръщат стихийните изказвания в управляем политически процес.
Предупреждението на Вучич
Вучич вече предупреди, че зад протестите стои опит за гражданска война. Това не е образно казано. Пред нас е класическата кулминация – момент на подриване на държавната устойчивост, когато властта е принудена да прилага сила, а част от елитите започват да се колебаят.
Заключителният етап може да включва смяна на властта под лозунгите за защита на демокрацията, което потенциално би довело до формиране на правителство, ориентирано вече към интересите на Русия. В случая със Сърбия става дума за усилване на проруските сили, работещи чрез етнически и религиозни връзки.
Тревожен звънец за Европа
Сценарият, който се разгръща в Белград, е тревожен звънец за цяла Европа. Наличието на десетки и стотици хиляди руски граждани в страните от ЕС и на Балканите ги превръща в легитимна машина за подривна дейност към правителствата, които не се подчиняват на волята на Москва.
Тези хора могат да бъдат използвани от Кремъл като лост за натиск, източник на протести или просто масовка в нужния момент. Това, което се случва в Сърбия днес, може утре да се повтори и в други европейски държави, ако континентът не предприеме адекватни мерки срещу руското влияние и не защити своите демократични институции.
Аналогия със събитията в Беларус и Грузия
Това, което се случва в момента в Сърбия, преди това беше брилянто отиграно в Беларус и Грузия. Руските мрежи за влияние подтикнаха народа на масови протести срещу властите. Нито Лукашенко, нито „Грузинска Мечта“ на руският олигарх Иванишвили бяха готови да здадат властта без бой. Лукашенко мобилизира целият репресивен апарат за потушаване на протестите, по силов начин и арестува и хвърли в затвора всеки, който посмееше да обяви публично, че не харесва диктатора. Това съответно предизвика остро осъждане от страна на цивилизованите страни и прати Лукашенко директно в скута на Путин. В Грузия властите игнорираха протестите и постепенно арестуваха и хвърлиха в затвора всеки, който се опитва да участва в организирането им. И резултата беше аналогичен, на този в Беларус – обръщане на гръб на Запада и влизане в ниска орбита около Москва.
