Владимир Путин, известен с любовта си към историческите драми и пещерните монолози, отново се изяви – този път от Китай. Между два поклона пред Си Дзинпин и порция студени нудли, кремълският злодей заяви, че Украйна можела да избира: или да приключи войната на масата за преговори, или той щял „да я приключи със сила“. С други думи – класическото „или ще стане на моето, или ще стане на моето, ама по-грубо“.
Според Путин „здравият разум можел да надделее“ и тогава конфликтът щял да приключи. Проблемът е, че неговото разбиране за здрав разум е като дефиницията на „демокрация“ в Северна Корея – има думата, но съдържанието е изчезнало отдавна.
„Виждам светлина в края на тунела“, каза той. Въпросът е чий тунел – защото ако това е московското метро, може да става дума за фаровете на влака, който идва срещу него.
Преговори – но само по бункерните правила
Путин повтори старите си заклинания: Украйна да забрави за НАТО, да отстъпи Донбас, а за разнообразие – и да си признае, че руските „освободители“ не са масови убийци, а туристи с танкове. Той дори „великодушно“ предложи среща със Зеленски – в Москва. Тоест, в собственото си леговище, под зоркия поглед на охраната и вероятно с чайче, в което не бихме препоръчали да се бърка.
Не е изненада, че Киев отвърна: „Благодаря, ама не, благодаря.“ Украинският външен министър веднага изреди седем държави, готови да приемат разговорите – от Австрия до Ватикана – но бункерният лунатик упорито настоява те да се случат там, където стените миришат на мухъл и страх.
„Зеленски е нелегитимен“ – казано от човек, който не пуска избори и за общински съвет
Путин, с присъщата си наглост, нарече украинския президент „нелегитимен“ заради удължения мандат в условията на война. Това от устата на човек, който сам драска в конституции сякаш е бакалски тефтер и си брои мандатите както му е удобно, звучи като лекция по трезвеност от барман.
Америка и „искреното желание“
Великият визионер от Кремъл дори похвали Доналд Тръмп, че имал „искрено желание“ да намери решение. Това, разбира се, е удобно за Путин – защото колкото по-искрено е желанието на Вашингтон, толкова повече време печели Москва за още ракети, гробове и пропаганда.
Финалът
Така, в типичен стил, бункерният лунатик пак заплаши със сила, докато се прави на миротворец. За съжаление за него – а за щастие за света – колкото и светлини да вижда в тунела, реалността е, че единствената гарантирана посока за Путин е все по-надолу, към собствената му политическа шахта.
