Когато дипломатическото изкуство се свежда до „махайте се или ви удряме“, нещо сериозно е тръгнало наопаки за Москва.
Когато заплашваш дипломати, значи нещата наистина не вървят добре
На 25 май руското Министерство на външните работи направи нещо рядко срещано дори за него — официално призова чуждестранните дипломати в Киев да напуснат „възможно най-скоро“, а след това Сергей Лавров лично се обади на американския държавен секретар Марко Рубио, за да му съобщи, че Путин е наредил на армията редовно да обстрелва украинската столица.
Резултатът? Дипломатите не мръднаха.
Членът на Комитета по разузнаване на Камарата на представителите Джим Хаймс, който по това време се намираше именно в Киев, не само отказа да тръгне, но и изпрати обратно послание с три точки — кратко, ясно и доста унизително за Кремъл.
Първо: подобна реторика е признак на „пълна безизходица“. Русия, според Хаймс, е започнала да губи позиции на фронта, а цената, която плаща за тази война, е „колосална“ — преди всичко в човешки животи. „Руският народ трябва да погледне каква жертва се изисква от него — собствената му кръв, собствените му синове — в името на един луд диктатор„, заяви конгресменът. Думите „луд“ и „диктатор“ тук не са метафора, а нещо съвсем очевидно, за всеки нормален човек на планетата.
Второ: заплахите срещу дипломати и цивилни разкриват мислене, готово за военни престъпления. Хаймс изрично посочи, че подобна логика е същата, която стои зад ударите по болници, родилни домове и хуманитарни организации.
Трето, и може би най-горчиво за Москва: ефектът от заплашването е точно обратният на очаквания. Хаймс обяви, че като се върне във Вашингтон, ще работи за увеличаване на помощта за Украйна — и ще посети Киев отново.
Орешник срещу музеи и манастири — какво точно удря Русия?
Ескалацията бе предизвикана от украински удар в нощта на 22 срещу 23 май по сграда в Старобелск, за която ВСУ твърдят, че е щаб на дронното подразделение „Рубикон“. Руската страна настоява, че в момента на удара там са се намирали студенти — загинали са 21 души, ранени са 65. Путин нарече случилото се „терористичен акт“ и „проява на неонацизъм“, което в неговия безумен речник е стандартният начин да опиши всяка украинска военна операция, която го е накарала да си изгризе токчетата от злоба
В отговор на 24 май руските въоръжени сили нанесоха масиран удар по Киев и региона, включително с балистична ракета „Орешник“. Четирима загинаха, над 90 бяха ранени.
Какво удари Русия? Жилищни сгради. Сградата на украинското Министерство на външните работи. Главното управление на Данъчната служба. Киевският общински академичен театър. Националният художествен музей на Украйна. Музеят „Чернобил“. Киевското училище по икономика. Институтът „Свети Тома Аквински“. Търговски център. Доминикански манастир.
Трудно е да се открие военна логика в списък, който включва едновременно данъчна служба и доминикански манастир. Но именно това е логиката на терора — да се удря там, където боли, а не там, където е военната цел. Но най-гротеското се случи с широко рекламираният и презентиран, като супероръжие Орешник. Единият попадна в обикновени гаражи, а вторият не уцели дори държавата и е паднал някъде из Русия.
Сенаторът Блументал: „Америка ще отговори положително“
Демократическият сенатор Ричард Блументал, също намиращ се в Киев по същото време, коментира писмото на Зеленски до Доналд Тръмп с молба за ракети за ПВО. Позицията му бе директна: САЩ са подкрепяли Украйна преди и ще го направят отново. „Когато видяхме разрушения търговски център, унищожена жилищна сграда, стана ясно, че Путин целенасочено атакува жени, деца и цивилни граждани“, заяви той. Най-вероятно, защото никой не му е казал, че руските ракети не са, като американските и кръговото им отклонение е от стотици метри до километри. На практика, се прицелват в град и ако е достатъчно голям и извадят късмет, ракетата да полети, понякога го и уцелват.
Всичко, което олицетворява Лавров, руската диктатура и политика — по думите на Хаймс — е именно онова, срещу което свободните хора са длъжни да се борят.
Москва изпрати заплаха. Получи делегация от американски законодатели в Киев, обещания за повече оръжия и допълнителни посещения. Трудно може да се нарече успех.
