Кюрдите, ираноезичен народ, обитават региона между реките Тигър и Ефрат, наричан от тях Кюрдистан, от векове. След Първата световна война тези земи са разделени между Турция, Сирия, Ирак и Иран, оставяйки кюрдите без собствена държава. В Турция, където живеят около 14 милиона кюрди (над 15% от населението), те са лишени от политически и културни права. Дълго време тяхната идентичност е отричана, като са наричани „планински турци“, а използването на кюрдския език е забранено до 1991 г.
Работническата партия на Кюрдистан (РПК), основана през 1970-те години от Абдула Йоджалан, приема идеите на кюрдския национализъм и марксизма-ленинизъм. С цел създаване на независим Кюрдистан, РПК започва въоръжена борба срещу турската държава. Конфликтът, продължил четири десетилетия, отнема живота на над 40 000 души – цивилни, бойци на РПК и турски войници. Около три милиона души стават бежанци или вътрешно разселени. Действията на РПК водят до нейното обявяване за терористична организация от САЩ, Великобритания, ЕС и НАТО.
На 12-ия конгрес на РПК, проведен между 5 и 7 май, партията обявява своето саморазпускане, прекратяване на въоръжената борба и закриване на организационната си структура. Според изявлението, публикувано от кюрдския телевизионен канал Rudaw, РПК смята, че е изпълнила своята „историческа мисия“, като е разрушила политиката на отричане и унищожаване, насочена срещу кюрдите, и е довела кюрдския въпрос до момент, в който той може да бъде решен чрез демократична политика.
Това решение следва призив на лидера на РПК Абдула Йоджалан, направен в края на февруари, по време на задкулисни преговори между кюрдски политици и турските власти. Йоджалан, който от 1999 г. излежава доживотна присъда на остров Имралъ, е преминал през идеологическа еволюция. Под влиянието на американския философ Мюррей Букчин, той се дистанцира от марксизма-ленинизъм и идеята за независим Кюрдистан, застъпвайки се за културна автономия и демократични реформи в Турция.
Обявяването на саморазпускането на РПК не решава „кюрдския въпрос“. Турските власти не показват готовност за демократичните реформи, поискани от Йоджалан. Лидерът на кюрдското движение остава в затвора, а партията DEM, представляваща кюрдите в турския парламент, е подложена на репресии. Преобладаващо кюрдските региони в Турция остават най-бедните в страната.
Прекратяването на въоръжената борба на РПК ще повлияе на вътрешната и външната политика не само на Турция, но и на Сирия, Ирак и Иран, където също има кюрдско население. Кюрдските лидери в тези страни или са подкрепяли Йоджалан, или са се противопоставяли на неговото влияние, което прави решението на РПК значимо за целия регион.
През 2005 г. тогавашният премиер Реджеп Тайип Ердоган признава историческите грешки спрямо кюрдите и предприема стъпки за облекчаване на ограниченията. В университетите са създадени катедри по кюрдски език, стартирани са медии на кюрдски, а през 2013 г. е отменена забраната за използване на кюрдската азбука. Въпреки това опитите за мирно уреждане на конфликта през 2015 г. се провалят, което води до възобновяване на насилието.
Този път инициативата за преговори идва не директно от Ердоган, а от неговия политически съюзник Девлет Бахчели, лидер на ултрадясната Партия на националистическото движение (ПНД). Според турски политолози, участието на Бахчели, одобрено от Ердоган, цели да предотврати недоволството на националистическия електорат, което беше причина за провала на предишните преговори.
Решението на РПК да се саморазпусне бележи исторически момент, но предизвикателствата пред кюрдите в Турция остават. Липсата на ангажимент от страна на турските власти за провеждане на демократични реформи и продължаващите репресии срещу кюрдските политици и активисти предполагат, че пътят към трайно решение на „кюрдския въпрос“ ще бъде дълъг. В същото време прекратяването на въоръжената борба може да създаде нови възможности за диалог, както в Турция, така и в съседните държави с кюрдско население.
