Иран и Съединените щати са все по-близо до споразумение, което може да сложи край на продължаващите сблъсъци и да доведе до повторното отваряне на Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за световната търговия с петрол и втечнен природен газ.
Иранският външен министър Абас Арагчи обяви, че преговорите са навлезли във финален етап и че подписването на документа може да стане още през следващите дни. В същото време американски представители потвърдиха част от обсъжданите параметри, но подчертаха, че икономическите облаги за режима в Техеран ще зависят изцяло от изпълнението на поетите ангажименти.
Какво включва проектоспоразумението?
Според американски представители първата стъпка ще бъде възстановяването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток. В замяна Вашингтон ще прекрати ограниченията върху иранското корабоплаване.
След това е предвиден 60-дневен преговорен период по най-чувствителния въпрос – иранските запаси от обогатен уран. Според американската версия на договореностите целият наличен материал трябва да бъде изваден и впоследствие изнесен от страната по механизъм, който все още се разработва.
Вашингтон също така отхвърли публикации в ирански медии, според които замразени ирански активи ще бъдат освободени още в началото на процеса. Вместо това е предвиден поетапен подход, при който санкциите ще бъдат смекчавани само след проверимо изпълнение на ангажиментите от страна на Техеран.
Доверие? Не, проверки
Американските представители подчертават, че основата на меморандума не са обещанията, а конкретните резултати.
Това означава, че режимът в Техеран няма да получи автоматично икономически облекчения. Всяка стъпка към премахване на санкции или размразяване на активи ще бъде обвързана с доказано изпълнение на договорените мерки.
Сред условията фигурира и прекратяване на подкрепата за иранските прокси групировки в региона, включително терористичната организация Хизбула и други структури, използвани от Техеран за влияние в Близкия изток.
Защо Ормузкият проток е толкова важен?
През Ормузкия проток обикновено преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Затварянето му доведе до сериозно напрежение на енергийните пазари и опасения за нов скок на цените.
Иран настояваше да събира такси от корабите, преминаващи през протока, докато САЩ защитават принципа на свободното корабоплаване.
Арагчи заяви, че след споразумението управлението на протока „няма да бъде както преди“, което подсказва, че въпросът вероятно остава един от най-спорните моменти в преговорите.
Има ли шанс този път сделката да бъде подписана?
Това не е първият случай през последните месеци, когато изглежда, че споразумение е на една ръка разстояние. Няколко предишни опита се провалиха буквално в последния момент.
Сега обаче има няколко признака за по-сериозен напредък. Освен САЩ и Иран, посредническа роля играят Пакистан и Катар. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф дори обяви, че меморандумът вече е съгласуван и очаква финално оформяне.
Проблемът е, че дори в самия Иран няма пълно единодушие. Според Арагчи в иранския Върховен съвет за национална сигурност има както поддръжници, така и противници на договорените условия.
Допълнително напрежение създава и въпросът за Ливан. Ирански представители твърдят, че споразумението засяга и конфликта между Израел и Хизбула, докато по-ранни американски сигнали сочеха, че тази тема може да остане извън рамките на сделката.
Засега и Вашингтон, и Техеран демонстрират предпазлив оптимизъм. Ако последните разногласия бъдат преодолени, подписването може да стане в рамките на дни. А това би означавало не само отваряне на Ормузкия проток, но и началото на най-сериозния опит от години за ограничаване на иранската ядрена програма срещу постепенно икономическо облекчение за режима.
