Централно командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) – обяви, че всички 11 ирански военни кораба, намирали се в Оманския залив в началото на операцията на 28 февруари, вече са част от подводния пейзаж. „Преди два дни режимът имаше 11 съда. Сега няма нито един“, заявиха от командването, придружено с видео от удар по един от корабите.
С други думи – морската част от конфликта не просто ескалира. Тя се превърна в демонстрация какво се случва, когато флотът ти се окаже по-скоро мишена, отколкото фактор.
Кой всъщност беше „потопеният самолетоносач“?
Техеран твърдеше, че е нанесъл успешен удар по американски самолетоносач. От CENTCOM отговориха сухо: единственият поразен „самолетоносач“ в района е иранският Shahid Bagheri – кораб, способен да носи безпилотници. И ако има ирония в това, тя е достатъчно солена, за да се усети дори от брега.
Допълнително беше съобщено за потопяването на корвета клас Jamaran, ударен до кея в пристанището Чах-Бехар. Информацията бе потвърдена и от специализираното издание Naval News.
Американският президент Доналд Тръмп още преди това заяви, че „около десет ирански кораба вече лежат на морското дъно“ и даде ясно да се разбере, че военноморските сили на Иран са сред основните цели – редом с ракетния арсенал и ядрената програма.
Край на тормоза по търговските маршрути?
От CENTCOM подчертаха, че Иран „десетилетия наред е преследвал и атакувал международното корабоплаване“ в района – и че този период приключва. Дали наистина приключва, или просто сменя формата си, е въпрос, на който отговорът ще бъде даден не в изявления, а в застрахователните премии за танкерите.
Междувременно Корпусът на стражите на ислямската революция – обяви забрана за преминаване през Ормузки проток. Това е като да сложиш бариера на магистрала, през която минава значителна част от световния петрол, и да очакваш всички да кимнат разбиращо.
На 2 март танкерът Athen Nova под флага на Хондурас беше ударен от два дрона и на борда избухна пожар. В Техеран обясниха, че съдът действал „в унисон с Америка“ – формулировка, която може да означава всичко от навигационен курс до чисто идеологическо прегрешение.
Това е пето нападение срещу търговски съдове от началото на американо-израелската операция. Сред атакуваните са Stena Imperative, MKD Vyom (при което загина член на екипажа), Hercules Star и кораб в пристанището Джебел Али в ОАЕ, пострадал от отломки на дронове.
Морска сила или морска илюзия?
Унищожаването на целия наличен ирански флот в Оманския залив е силен военен сигнал. Но той е и политически. Когато демонстрираш, че можеш да занулиш присъствие в стратегически води за часове, ти не просто печелиш тактическо предимство – ти пренаписваш правилата на играта в региона.
Въпросът е дали Иран ще приеме ролята на наблюдател или ще компенсира загубите асиметрично – чрез още удари по търговски кораби и инфраструктура. Ако последното се окаже предпочитаният избор, цената няма да бъде платена само от военните.
Морето обича тишината. В момента обаче в Оманския залив ехото от експлозиите още не е заглъхнало.
Едно време държавите брояха корабите си, за да се чувстват сигурни. Днес някои ги броят, за да разберат колко точно са останали. В случая – нула.
Когато режимът твърди, че е ударил самолетоносач, а се оказва, че неговият собствен кораб е този, който пуши на хоризонта, това вече не е пропаганда. Това е жанр.
Може би следващото изявление ще бъде, че флотът е „тактически преразположен“ на морското дъно. В крайна сметка, и там има стабилност.
