Нов доклад на Human Rights Watch (HRW) рисува мрачна картина за състоянието на свободата на медиите в Гърция, разкривайки системни ограничения, които задушават независимата журналистика. Озаглавен „От лошо към по-лошо: Влошаване на свободата на медиите в Гърция“, докладът описва среда на държавно наблюдение, тормоз, злоупотреба с правни действия и концентрация на медийна собственост, които подкопават демокрацията и върховенството на закона. Какво разкрива изследването и защо то предизвиква тревога на международно ниво?
Среда на страх и самоцензура
Според HRW Гърция, която се стреми да се представи като модерна и прогресивна държава, е изправена пред криза в свободата на медиите. Докладът, базиран на интервюта с 26 журналисти, академици, юристи и медийни експерти, документира „всеобхватни и умишлени ограничения върху журналистиката“. От 2019 г., когато правителството на „Нова демокрация“ поема властта, независимите медии са изправени пред нарастваща враждебност, включително тормоз, заплахи и наблюдение.
Журналистите разказват за „все по-враждебна работна среда“, като 22-ма описват климат на страх, а шестима споделят за конкретни случаи на тормоз от високопоставени държавни служители заради репортажите си. „Малко журналисти са готови да докладват, страхувайки се от репресии“, отбелязват авторите. Един чуждестранен кореспондент споделя: „Сега обмислям да напусна страната. Не виждам смисъл да се подлагам на такъв стрес.“ Друг, с над 25 години опит в голям частен телевизионен канал, казва: „Всичко, което казваш по телевизията, е толкова контролирано, че нямаш свобода.“
Основни проблеми: Наблюдение, съдебни дела и контрол
Докладът подчертава няколко ключови проблема:
Държавно наблюдение: През 2022 г. избухна скандалът „PredatorGate“, когато се появиха подозрения, че правителството използва шпионски софтуер Predator за следене на журналисти. Седем от интервюираните журналисти съобщават за доказателства или силни подозрения за наблюдение чрез подслушване или комерсиален шпионски софтуер. Фрийлансърът Ставрос Малихудис, открил през 2021 г., че гръцката разузнавателна служба го следи, споделя: „Месеци наред живеех в страх да не изложа източниците си.“
Злоупотреба с правни действия: Журналистите са мишени на т.нар. SLAPP дела (стратегически дела срещу обществено участие), често инициирани от политици. Пример е Григорис Димитриадис, племенник на премиера, който съди журналисти, отразили скандала с подслушването. Въпреки декриминализирането на „обикновената клевета“, законите все още позволяват наказателна отговорност за „обида“ и „клевета“.
Концентрация на собственост: Медийният пейзаж в Гърция е доминиран от няколко влиятелни фигури, много от които имат връзки с управляващата партия. Това ограничава разнообразието на гласовете и насърчава самоцензурата.
Контрол върху държавните медии: HRW установи, че правителството упражнява неправомерно влияние върху обществени медии като ERT и Атинската-Македонска новинарска агенция (AMNA), подкопавайки тяхната независимост. Държавни рекламни фондове се използват за фаворизиране на проправителствени медии.
Реакция на правителството
HRW споделиха находките си с гръцкото правителство, но отговорът беше до голяма степен защитен. Говорителят Павлос Маринакис заяви, че истината за свободата на медиите е отразена в годишния доклад за върховенството на закона на Европейската комисия. Премиерът Кириакос Мицотакис отхвърли резолюция на Европейския парламент, твърдейки, че върховенството на закона в Гърция е „по-силно от всякога“ и че страната често е обект на „клевета“.
„Отхвърлящият отговор на гръцкото правителство към легитимната критика на Европейския парламент показва, че е необходима по-решителна реакция от Европейската комисия“, каза Хю Уилямсън, директор за Европа и Централна Азия в HRW. Той призова ЕС да наблюдава ситуацията и да гарантира напредък в свободата на медиите.
Докладът на HRW, заедно с подобен от „Репортери без граници“ (RSF), подчертава тревожна тенденция в Гърция, която резонира с предизвикателства в други демокрации. Случаи на медиен контрол и тормоз над журналисти се наблюдават в страни като Унгария и Полша, което повдига въпроси за устойчивостта на демократичните институции в ЕС. Международни организации като ООН и Съветът на Европа настояват за по-строги мерки за защита на журналистите, включително законодателство срещу SLAPP делата.
Технологиите, като шпионски софтуер, усложняват ситуацията, позволявайки на правителства да следят журналисти с безпрецедентна лекота. Културно погледнато, докладът разкрива напрежението между стремежа на Гърция към модерност и реалността на потиснатите гласове. Историите на журналисти като Малихудис вдъхновяват глобална солидарност, но и подчертават високата цена на истината.
Заплаха за демокрацията
Докладът на Human Rights Watch е тревожен сигнал за влошаващата се свобода на медиите в Гърция. Наблюдение, съдебен тормоз и медиен контрол създават климат на страх, който задушава независимата журналистика и подкопава правото на обществото на информация. Докато Гърция се бори с тези обвинения, международният натиск от ЕС и правозащитни организации ще бъде ключов за възстановяването на демократичните принципи. Свободата на пресата не е само гръцки проблем – тя е лакмус за здравето на демокрацията навсякъде.
