Според информация, получена от Caliber.Az, Русия засилва военната си активност в Южен Кавказ, като фокусът пада върху 102-ра военна база в арменския град Гюмри. Данните сочат, че става въпрос за нещо повече от рутинна ротация на личен състав или укрепване на отбранителните способности. Вместо това се наблюдава подготовка за намеса във вътрешнополитическите процеси в Армения с потенциал за дестабилизация на целия регион.
Руски военни маневри и отказа на Азербайджан
През юни и юли 2025 г. Русия неколкократно е поискала от Азербайджан разрешение за прелитане на военни транспортни самолети през въздушното му пространство, за да достави оръжия в Армения. Баку обаче е заел твърда позиция, отказвайки достъп. Този отказ отразява както защитата на националните интереси, така и ясното разбиране за рисковете, свързани с подобни действия.
Оръжията, предназначени за Гюмри, включват не само тежко въоръжение, но и такива, подходящи за близък бой и действия в градска среда. Това предполага подготовка не само за потенциален конфликт на границата с Азербайджан, но и за възможни улични сблъсъци или вътрешни безредици в Армения.
План за сваляне на Пашинян
Според източниците, една от целите на Русия е свалянето на настоящия министър-председател на Армения – Никол Пашинян. Москва, която е загубила прякото си влияние върху Ереван, изглежда се стреми да възстанови контрола си чрез създаването на управляван хаос. Не са изключени провокации в цяла Армения, включително възможни терористични актове, по модела на събитията в Крим през 2014 г., когато „зелените човечета“ предизвикаха хаос, последван от смяна на политически фигури.
В резерва на Москва са бившите лидери Роберт Кочарян, Серж Саргсян и Самвел Карапетян – всички с проруска репутация. Те биха могли да бъдат представени като „национална алтернатива“ на Пашинян в условията на създадена криза. Зад кулисите обаче ще действа т.нар. „пета колона“, дълбоко вкоренена в арменската политика.
Ескалация срещу Азербайджан
Ако планът за смяна на властта успее, следващият етап, според източниците, ще бъде рязък обрат в политиката на Ереван, последван от ескалация на напрежението с Азербайджан. Това обяснява и опитите на Русия да достави тежко въоръжение в Гюмри. Става въпрос за цялостна стратегия, която не се ограничава до временни военни действия, а цели промяна на геополитическия ландшафт в региона.
Заплаха за регионалната стабилност
Отказът на Азербайджан да предостави въздушен коридор е важна, но само временна бариера. Ключовият въпрос е разбирането на механизма, чрез който Русия играе двойна игра – едновременно срещу Армения и, в перспектива, срещу Азербайджан. За Баку това означава нарастваща нестабилност на границите и нови нива на заплаха. За Армения пък съществува рискът отново да се превърне в руска колония, вместо в суверенна държава.
Методите, имената и риториката сочат към позната тактика: създаване на управляван хаос, смяна на елита, милитаризация и външен конфликт. Русия изглежда е готова да жертва регионалната сигурност, за да възстанови влиянието си в Южен Кавказ.
Реакцията на Азербайджан
Азербайджан не е пасивен наблюдател в тази ситуация. Страната разполага с воля, инструменти и политически опит, за да не допусне развитието на събитията по чужд сценарий. Баку внимателно анализира ситуацията и предприема мерки за защита на своите интереси. Решението да се откаже въздушен коридор на Русия е само един пример за твърдата позиция на страната.
Ситуацията около Гюмри разкрива сложна и опасна игра, в която Русия използва военни и политически инструменти, за да възстанови влиянието си в региона. Въпросът не е само дали Армения ще допусне реализацията на този сценарий, а дали ще осъзнае, че бъдещето ѝ може да бъде пренаписано не чрез демократични процеси, а по планове, изготвени в Москва. За Азербайджан и целия регион предизвикателството е да устоят на опитите за дестабилизация и да запазят баланса на сигурността в Южен Кавказ.
