През последните дни в Русия се случиха поредица от пожари, които поразиха ключови обекти, разположени на значителни разстояния един от друг. Тези инциденти, според официалните изявления, са резултат от „непреднамерени грешки“ или „технически неизправности“. Но дали става дума за обикновени случайности, или зад тях се крие нещо повече? Нека разгледаме фактите.
Първият пожар: НПЗ в Комсомольск на Амур
На територията на нефтозавода в Комсомольск на Амур избухна голям пожар. Огънят обхвана технологична колона с височина около 50 метра, като площта на горене достигна 300 квадратни метра. Според първоначалните данни причината може да е изтичане на бензин от повредена колона. На място работят пожарни и спасителни екипи, но инцидентът предизвика сериозни въпроси за безопасността на критичната инфраструктура.
Вторият пожар: Саратов и „загадъчният“ склад
По същото време в Саратов пламна пожар на територията на изоставен завод в Красноармейския район. Официално се съобщава, че е горяло отработено масло на открита площадка. По-късно обаче стана ясно, че димът е идвал от район близо до местен аеродром. Според местни жители складът, който номинално е принадлежал на предприятието, е съхранявал „добре горящи“ компоненти, вероятно свързани с военната индустрия. Пожарът унищожи сградата и нейното съдържание, а гъстият дим покри целия град.
Третият инцидент: Взрив и пожар в Оренбург
В Оренбург, в района на Сакмарската ТЕЦ, около 5:00 сутринта беше регистриран мощен взрив, последван от пожар. Очевидци съобщават за огромен стълб черен дим, а жителите на близките райони останаха без електричество. Според първоначалните данни причината е късо съединение в трансформаторна подстанция, което доведе до аварията.
Съвпадение или тенденция?
Трите инцидента, случили се почти едновременно в Комсомольск на Амур, Саратов и Оренбург, поразяват с прецизността си. Всички те засягат обекти от критична инфраструктура – нефтозавод, склад с предполагаеми военни компоненти и топлоелектроцентрала. Официалните версии сочат към технически проблеми или човешка грешка, но паралелите с други подобни събития, като например диверсиите по френските железници и оптични мрежи, карат мнозина да се замислят.
Интересно е да се отбележи, че подобни „случайности“ в Русия идват на фона на изчерпване на резервите от технологично оборудване. Преди началото на войната руските власти наредиха на енергийния и нефтения сектор да се запасят с резервни части за поне година напред, очаквайки санкции. Тези запаси обаче бяха изразходвани много по-бързо от предвиденото, главно заради повреди от атаки и липса на редовна поддръжка. Сега, когато резервите са на изчерпване, критичните обекти започват да се „саморазрушават“ поради липса на части за ремонт.
Ако тези пожари наистина са резултат от системни проблеми, а не от външна намеса, това може да е само началото. Експлоатацията на остаряло оборудване без подходяща поддръжка води до все по-чести аварии. Местните специалисти се опитват да „залепят“ проблемите с импровизирани решения, но това само отлага неизбежното. В дългосрочен план подобни инциденти могат да доведат до сериозни икономически и социални последствия.
Случайност или не, поредицата от пожари в Русия повдига сериозни въпроси за състоянието на критичната инфраструктура. Дали става дума за небрежност, износване на системите или нещо по-сложно, едно е ясно – когато „случайностите“ се случват с такава прецизност, те рядко са просто съвпадения.
