Русия няма намерение да напуска Сирия. След като военната ѝ роля залиня след падането на Башар ал-Асад, Кремъл просто смени униформата с костюм на търговец. Военноморската база в Тартус постепенно се превръща в логистичен център, който трябва да осигури постоянен поток от руски стоки към Сирия и държавите от Персийския залив. А руските военни ще запазят свой кей, защото старите навици трудно се изоставят.
Според договореностите между Москва и новото сирийско ръководство единият от двата основни пристана ще обслужва руския флот, а другият ще бъде превърнат в търговски хъб. Предвижда се ежемесечно да преминават около 250 хиляди тона товари – пшеница, дървен материал, въглища, ориз, захар и стомана. Първата доставка вече е планирана за средата на юли с 30 хиляди тона зърно.
Колко струва една къса политическа памет?
Най-интересното в тази история не е руският план. Най-интересна е готовността на новата ислямистка власт в Дамаск светкавично да забрави собственото си минало.
Само допреди броени години руската авиация методично бомбардираше териториите, контролирани именно от тези сили. В продължение на почти десетилетие руските самолети и ракети унищожаваха градове, болници, пазари и цивилна инфраструктура, за да задържат на власт съюзника на Кремъл – военнопрестъпника и масов убиец Башар ал-Асад. Стотици хиляди сирийци загинаха под руските бомбардировки, а милиони бяха принудени да напуснат домовете си.
Днес обаче същата тази Русия вече е представяна като желан икономически партньор. Очевидно политическата памет в Близкия изток може да се окаже по-кратка дори от срока на годност на руския ориз.
От бомбардировач към логистичен партньор
След падането на режима на Асад Кремъл разбра, че няма как да разчита единствено на военните бази. Затова започна да изгражда икономическа зависимост.
Около 85% от внасяната в Сирия пшеница вече идва от Русия и окупирания Крим. Вносът на руски петрол също рязко се увеличава. Когато една държава контролира основните доставки на храна и енергия, влиянието ѝ често се оказва по-силно от присъствието на танкове.
Логистичният център в Тартус е именно следващата стъпка. Вместо да демонстрира сила с изтребители, Москва ще го прави чрез кораби със зърно и стоки. Методът е различен, но целта остава същата – трайно присъствие и политическо влияние.
Защо Кремъл държи толкова много на Тартус?
Тартус е единствената руска военноморска база в Средиземно море. Загубата ѝ би означавала сериозен стратегически удар за Кремъл и ограничаване на възможностите му да проектира сила извън Черно море.
Именно затова Русия прави всичко възможно да остане. Дори след като сирийските власти прекратиха някои от договорите, подписани при Асад, включително този със „Стройтрансгаз“, Москва намери нов начин да закрепи позициите си чрез търговия и инфраструктура.
Забравените развалини
Историята има неприятния навик да напомня фактите, дори когато политиците предпочитат да ги заличат.
Русия не защитаваше сирийския народ. Тя защитаваше режима на касапина Башар ал-Асад, докато неговите служби измъчваха и избиваха собственото си население. Руската авиация беше един от основните инструменти, наред с иранските и ливански терористични милиции, благодарение на които този режим оцеля толкова дълго.
Днес наследниците на въоръжената съпротива срещу Асад вече преговарят със същата държава, която години наред ги преследваше от въздуха.
Понякога политиката изисква компромиси. Но когато компромисът започне с амнезия към онези, които вчера са разрушавали градовете ти, възниква логичният въпрос дали не се подготвя следващият урок, който историята отново ще трябва да преподава по трудния начин.
