На 10 юли 2025 г. в Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства, ще се проведе първата двустранна среща между президента на Азербайджан Илхам Алиев и премиера на Армения Никол Пашинян без посредници и извън рамките на международни форуми. Тази среща се разглежда като възможност за двете страни да постигнат споразумение без участието на Русия, което отбелязва нов етап в техните сложни отношения.
Какво ще обсъждат двамата лидери?
Според историка Жирайр Липаритян, който е известен с идеите си за помирение между Армения, Азербайджан и Турция, на срещата ще бъдат обсъдени ключови въпроси като отварянето на комуникации, демаркацията на границите и други нерешени проблеми. „Очаквам свободно обсъждане на всички теми, което е по-важно от фокусирането върху един конкретен въпрос“, отбелязва Липаритян, чието мнение е ценено в арменското правителство.
Една от основните теми ще бъде проектът за пътна връзка между основната територия на Азербайджан и ексклава Нахичеван през територията на Армения, известен като „Зангезурски коридор“. Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп, докато Армения иска контрол върху товарите, преминаващи през нейната територия, за да защити своя суверенитет. Русия, която преди това се опитваше да играе ролята на посредник и да контролира пътя чрез своята погранична служба, вече не е желан партньор нито за Баку, нито за Ереван.
Промяна в геополитическите нагласи
Отношенията между Азербайджан и Русия значително се влошиха през последната година, което доведе до промяна в подхода на Баку. Според Заур Шириев от Берлинския център „Карнеги“ за Русия и Евразия, Азербайджан вече не вижда място за Русия в уреждането на комуникационните въпроси. Това отваря възможност за компромис, като например предложението на Армения за привличане на международна компания за проверка на товарите. Според регионалния експерт Олеся Вартанян и журналиста Татул Акопян, страните обсъждат с Вашингтон вариант за участие на американска компания в този процес.
Армения, от своя страна, предлага проекта „Пресечен път на мира“, който предвижда отваряне на границите с Азербайджан и Турция, създавайки най-краткия маршрут между Мраморно и Каспийско море, както и между Черно море и Персийския залив. Този проект цели да засили регионалната свързаност без роля и намеса на Москва.
САЩ проявяват засилен интерес към процеса. Държавният секретар Марко Рубио изрази надежда за скорошно подписване на мирен договор между двете страни. Според източници, Армения се опитва да представи разрешаването на конфликта като възможност за САЩ да демонстрират своите миротворчески способности, особено в контекста на администрацията на Доналд Тръмп.
Турция също играе важна роля, като подкрепя отварянето на границите, но без да противоречи на интересите на Азербайджан. През юни Пашинян посети Истанбул по покана на президента Реджеп Тайип Ердоган, което доведе до дискусии за компромисен вариант на пътната връзка през Армения. Според Шуджат Ахмедзаде, независим изследовател от Баку, Анкара вижда в мирния договор възможност за нова ера в геополитиката на Южен Кавказ.
Какво означава това за региона?
Ако Армения и Азербайджан успеят да постигнат споразумение без участието на Русия, това ще бъде значителен удар по руското влияние в Южен Кавказ, смятат анализаторите. Конфликтът около Нагорни Карабах, който дълги години беше основен източник на напрежение, вече не е на дневен ред след възстановяването на контрола на Азербайджан над региона през 2020-2023 г. и изселването на карабахските арменци в Армения. Въпреки това, остават множество нерешени въпроси, които изискват компромиси и от двете страни.
Срещата в Абу Даби може да се окаже повратна точка, ако Алиев и Пашинян успеят да намерят общ език. Успехът на преговорите ще зависи от способността им да балансират националните интереси с регионалните амбиции, като същевременно избегнат външни влияния, които биха могли да усложнят процеса.
