Нощта на 13 юли Русия посрещна с познатия вече ритуал: серия експлозии, обявени за „прихванати цели“, последвани от пожари, за които местните управници отказват да уточнят какво точно гори. Само че колкото и старателно да се редактира официалната версия, димът над Ставрополския край и Краснодарска област е трудно да бъде обяснен като нещо друго освен резултат от поредната украинска ударна вълна по руската нефтена инфраструктура.
Вязники: Втора петролна база за една седмица
В окръг Ставропол, в хутор Вязники, лумна пожар в промишлена зона, след като региона беше атакуван от дронове. Управителят на Ставрополския край Владимир Владимиров побърза да съобщи за инцидента, но — по стара руска традиция — предпочете да не уточнява какво точно гори. За сметка на това мониторинговият канал Astra, позовавайки се на кадри от очевидци, потвърди без заобикалки: гори нефтобаза, и то втора нефтобаза във Вязники, поразена от Украйна само за седмица. Първата беше ударена в нощта на 9 юли, а обектите се намират на по-малко от два километра един от друг. Според отворени източници базата в Михайловск принадлежи на „ЛУКойл-Югнефтепродукт“ и се използва за приемане, съхранение и разпределение на бензин и дизел към бензиностанциите на компанията в южните и централните региони на федерацията — тоест не е абстрактна метална конструкция, а част от логистиката, която докарва горивото до бензиновата колонка на обикновения руснак.
„Кавказ“ — портата към окупирания Крим, отново в пламъци
Успоредно с това пламна и логистичен възел с доста по-голямо символно тегло — морско пристанище „Кавказ“ в Краснодарски край, свързващо федерацията с окупирания Крим през Керченския проток. Ударът предизвика пожар в комплекса за претоварване на нефтопродукти и на железопътната гара на пристанището, а терминалът с годишен капацитет около 3 милиона тона се използва за претоварване на нефт и мазут между железопътни цистерни, автоцистерни и кораби, като разполага с резервоарен парк от около 100 хиляди метрични тона. С други думи — точно онзи възел, през който тече горивото за руския гарнизон в Крим, отново привлича вниманието на украинските дронове, и то не за първи път това лято.
Когато собствената ПВО се оказва по-опасна от дрона
Докато на юг пламваха резервоари, столичният регион преживя нощ, която трудно може да се впише в разказите за „успешна работа на противовъздушната отбрана“. При ударите в Московска област загинаха трима души, а още петима бяха ранени, като бяха отчетени множество разрушения на жилищни сгради. В селището Пионерский в градски окръг Истра паднал дрон предизвика пожар в пет частни къщи, а в Солнечногорск безпилотен апарат попадна направо в жилищен блок, като пострадаха двама души и бяха повредени стена и прозорци на сградата. Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че от вечерта на 12 юли столицата и областта са били атакувани от над 350 дрона — цифра, която малко тежи на официалната теза за „прихванати единични цели“. Междувременно летищата „Домодедово“ и „Жуковски“ временно ограничиха полетите си, а руското Министерство на „отбраната“ побърза да отчете, че е свалило близо 342 безпилотника — число, което винаги звучи внушително, докато не се запиташ защо въпреки него горят цели квартали.
Какво всъщност означава това за обикновения жител на Подмосковието? Той може да гледа телевизия, на която го уверяват в мощта на държавната противовъздушна отбрана, а после да отвори прозореца и да установи, че точно тази отбрана е свалила дрон върху покрива на съседа.
194 удара, 88 от 89 региона без бензин — аритметика, която Кремъл не коментира официално
Отделните пожари от тази нощ не са изолиран инцидент, а поредната бримка от кампания, чиито мащаби вече трудно се побират дори в руската статистика. От началото на 2026 г. украински безпилотни апарати са атакували руски нефтопреработвателни заводи най-малко 194 пъти — единадесет пъти повече, отколкото за същия период на 2025 г., като май донесе рекордните шестнадесет потвърдени попадения. По изчисления на „Ройтерс“, през януари–май ударите засегнаха 35 инсталации за първична преработка с обща мощност над 390 хиляди тона дневно — двойно повече обекти и почти двойно по-голям засегнат капацитет, отколкото за същия период на 2025 г.
Резултатът от аритметиката се усеща не в абстрактни таблици, а на бензиностанциите. Към края на юни ограничения върху продажбата на гориво и прекъсвания на доставките на бензин и дизел бяха регистрирани в поне 88 от 89 региона на федерацията. Дори бункерният маниак Владимир Путин, който рядко признава каквото и да било, беше принуден на 28 юни публично да заяви, че ударите по енергийната инфраструктура „създават проблеми“ — макар, разбира се, да побърза да добави, че ситуацията не е „критична“. Управниците по места явно не са получили същия меморандум за спокойствие: докато едни региони обясняват недостига с „паникьосани шофьори“, които уж изкупуват бензин „за запаси“, губернаторите на Иркутска и Кемеровска област директно свързаха ограниченията с ударите по НПЗ, преди по-късно да изтрият собствените си публикации.
Кой е следващият обект в списъка?
Символиката тук е трудна за пропускане. Пристанище, захранващо окупирания полуостров, и нефтобаза, снабдяваща бензиностанциите на юга на федерацията, горят в една и съща нощ, докато столицата брои свалени дронове над собствените си жилищни блокове. Руската пропаганда продължава да говори за „прихванати цели“ и „успешна работа на ПВО“, но зрителят, който просто погледне през прозореца към черния дим, вече трудно се хваща на тази версия. А докато Кремъл търси внос на бензин от Беларус и Индия, за да запълни дупките в собствената си рафинерийна система, украинските дронове продължават да навестяват точно онези обекти, от които зависи работата на тази система.
