В контекста на глобалните енергийни пазари, Доналд Тръмп и неговата администрация разработват амбициозен план за укрепване на американското доминиране в нефтения сектор на Венецуела. Според информация от източници, близки до Белия дом, цитирани от The Wall Street Journal, президентът вярва, че този подход ще позволи да се намалят цените на нефта до желаното от него ниво от 50 долара за барел. Този план предвижда частичен контрол над държавната нефтена компания на Венецуела, Petroleos de Venezuela (PDVSA), включително закупуване и продажба на голяма част от добиваната нефт.
Конфликтът в кампанията на Тръмп
По време на предизборната си кампания Тръмп често изразяваше противоречиви позиции по отношение на петролния пазар. От една страна, той силно подкрепяше американската нефтена индустрия, която се нуждае от високи цени, за да осигури печалби и инвестиции. От друга страна, той се застъпваше за намаляване на цените, което би било в полза на потребителите, но би навредило на производителите. Контролът над венецуелския нефтен сектор, който се обсъжда след ареста на Николас Мадуро, може да предостави частично решение на този конфликт. Това би позволило на САЩ да увеличат доставките на евтина петрол за вътрешния пазар, докато същевременно отварят нови възможности за американските компании в чужбина.
Детайлите на плана
Според източниците на WSJ, веднага след свалянето на Мадуро, Белият дом е започнал преговори с властите в Каракас за контрол над нефтените доставки и увеличаване на добива в страната. Венецуела притежава най-големите доказани запаси на петрол в света, което би позволило на САЩ да контролират значителна част от ресурсите в Западното полукълбо, комбинирайки ги със собствените си запаси и тези, където оперират американски фирми. Този ход също би помогнал за изтласкването на Русия и Китай от венецуелския пазар, намалявайки влиянието им в региона.
Тръмп вече е заявил публично, че САЩ ще получат до 50 милиона барела нефт от Венецуела, а приходите от тяхната продажба на пазарни цени ще бъдат управлявани лично от него „в полза на народите на двете страни“. Министърът на енергетиката Крис Райт е уточнил, че след това САЩ ще продават венецуелската нефт за неопределен период от време.
Защо Венецуела е ключова за американските рафинерии
Този план може да изглежда изненадващ, предвид шистовата революция в САЩ, която превърна страната в най-големия производител и експортьор на нефт в света. Въпреки това, ключът се крие в качеството на нефта. Много от американските нефтопреработвателни заводи (НПЗ), особено тези в Тексас и по крайбрежието на Мексиканския залив, са проектирани за работа с тежки сортове нефт с високо съдържание на сяра. Тези сортове позволяват по-висока ефективност при производството на дизел и други продукти.
Венецуелската нефт е именно от този тип и дълго време е била основен, евтин източник за американските НПЗ поради географската близост. Санкциите срещу Каракас и намалените доставки от Мексико са принудили САЩ да купуват по-скъпи алтернативи от Канада и други региони. Междувременно, лекият петрол добивана в САЩ, се изнася в големи количества.
Според Американската асоциация на производителите на горива и нефтохимикали, тежките сортове осигуряват максимална производителност за около 70% от преработвателните мощности в САЩ. Девет от десетте най-големи рафинерии са разположени по брега на Мексиканския залив, където могат лесно да получават венецуелски нефт. Държавният секретар Марко Рубио подчертава: „Нашите рафинерии по брега на Мексиканския залив са най-добрите в света за преработка на този тежък петрол, а в света има дефицит на такъв, така че ще има огромен интерес от частния сектор, ако му се предостави възможност.“
Ползи и рискове от намалените цени
Достъпът до евтин венецуелски нефт би намалил разходите за преработка и цените на бензина, дизела и други продукти. Тръмп многократно е подчертавал необходимостта от намаляване на цените до 50 долара за барел, което според висши служители в администрацията е идеалното ниво за него. Към момента американският еталон WTI се котира на около 56,7 долара, а Brent – на 60,7 долара.
Увеличените доставки от Венецуела биха освободили допълнителни обеми американска нефт за експорт, което в комбинация с прогнозите на Международната енергийна агенция за рекорден излишък на пазара през 2026 г. може да доведе до още по-голямо намаляване на цените. Ако WTI падне до 50 долара, Brent може да достигне 54 долара, а руската Urals – до около 30 долара.
Въпреки това, ниските цени са проблем за американските производители. Много компании виждат 50 долара като точка на рентабилност, и продължителното им поддържане би могло да подкопае развитието на сектора, който активно подкрепяше Тръмп по време на кампанията. Както отбелязва Клей Сигъл от Центъра за стратегически и международни изследвания: „Акционерите на нефтедобивните компании не се интересуват от енергийно доминиране, а от енергийни дивиденти.“
Бъдещи инвестиции в Венецуела
За да компенсира това, Белият дом обсъжда с ръководителите на американски компании възможности за работа във Венецуела. Страната се нуждае от десетки, ако не стотици милиарди долари инвестиции, за да възстанови индустрията, разрушена от управлението на Мадуро и предшественика му Уго Чавес. На пика си през 1998 г. Венецуела е добивала 3,4 милиона барела на ден, докато сега производството е под 1 милион.
Този план на Тръмп може да промени глобалния енергиен пейзаж, като осигури на САЩ стратегическо предимство, но също така носи рискове за вътрешния пазар и международните отношения. Остава да видим как ще се развият събитията в Каракас и дали тези амбиции ще се реализират.
