Анкара официално осъди последния удар на израелските сили срещу болница „Насър“ в Газа, при който, според палестински източници, загинаха поне 20 души, сред тях и петима журналисти, включително репортер на „Ройтерс“. Турското президентско управление по комуникациите нарече атаката „военно престъпление“ и „удар срещу свободата на словото“.
„Израел, който продължава зверствата си без оглед на каквито и да било хуманитарни или правни принципи, живее в илюзия, че може да спре истината чрез систематичните си атаки срещу журналисти“, заяви ръководителят на ведомството Бурхантин Дуран в публикация в X (бивш Twitter).
Израелската армия призна за удар в района на болницата, като уточни, че началникът на генералния щаб е разпоредил разследване. Военните добавиха, че „съжаляват за всяка вреда, нанесена на невиновни лица“, и отрекоха журналистите да са били целенасочено атакувани.
Двойният аршин на Анкара
Думи срещу Израел – остри, гневни и категорични. Но когато става дума за Турция, властите в Анкара предпочитат удобно мълчание. В същата тази държава, която гръмко обвинява Израел в „удари срещу свободата на словото“, хиляди журналисти и независими гласове буквално гният в затворите. Турция от години е в челните места на класациите на „Репортери без граници“ и други организации за най-големи нарушители на медийните свободи в света.
Иронията е толкова дебела, че би могла да се нареже с нож: официалната реторика за защита на журналистите в чужбина се издига от правителство, което системно преследва журналисти у дома.
Няма спор, че смъртта на репортери в зона на конфликт е трагедия и тежък удар срещу правото на обществото да знае истината. Но когато от устата на Анкара излизат думи за „свобода на словото“, звучи като цинична подигравка – все едно подпалвач да държи лекции за противопожарна безопасност.
