Докато руското министерство на отбраната публикуваше списъци с уж свалени цели, в Камешковски район пламтеше.
В нощта срещу 24 май Украйна проведе поредния си отговор на масирания руски въздушен удар, разпрострял се над цялата страна. Докато въздушната тревога все още звучеше над украинска територия, украинските дронове вече летяха в обратната посока — и то „плътно и болезнено“, по думите на военни коментатори.
Мелитопол, Луганск и нефтът, който гори по-добре от обясненията на Белоусов
От окупирания Мелитопол постъпиха сигнали за серия мощни взривове — украинските сили продължават системно да режат логистичните артерии на руската армия. В Луганск пък отново пламна нефтобаза, превърнала се в най-ярката светлина в нощното небе над града. „Летеше натам, накъдето трябва“ — лаконичен, но изчерпателен коментар от следящите ситуацията.
Паралелно с това, министерството на Белоусов, вярно на традицията си, публикува поредния „чаршаф“ с внушителен списък от уж унищожени украински цели. Реалността, обаче, имаше собствено мнение.
Второво гори
Малко по-късно от Владимирска област започнаха да пристигат кадри: дрон, летящ към нефтопомпена станция, а след него — „дискотека“. Станцията Второво в Камешковски район, собственост на „Транснефт“, е описана от самите руски Telegram-канали като „един от ключовите възли на системата, осигуряващ стабилна транспортировка на горивни ресурси в централна Русия.“ Площта на пожара — около 800 кв. м. Губернаторът на областта потвърди инцидента.
Характерното е, че „тук прилита със завидна редовност“ — местното население вече е „обучено“, а снимките са станали „значително по-малко информативни“. Свикването с дроновете над главата е нов руски народен спорт, изглежда.
Какво реално е ударено и защо тенденцията закъсня?


Пълният обхват на щетите по станцията предстои да се изясни. Ясно е обаче едно: украинските удари по руска инфраструктура стават все по-чести, все по-прецизни и все по-болезнени за московската военна машина. Жалкото, признават и самите наблюдатели, е че тази тенденция се е оформила чак сега — след четри години война, в която Русия удря украински градове и болници почти безнаказано.
Несъразмерността на ударите остава факт. Но и капките, които постепенно дълбаят камъка — също.