Унгария, един от най-верните съюзници на Русия в Европейския съюз, предприе изненадваща стъпка към намаляване на зависимостта си от руския газ. Външният министър на страната, Петер Сиярто, обяви, че Унгария планира да подпише дългосрочен договор за доставка на газ със западна компания, което ще бъде най-дългосрочният договор за покупка на газ от западно направление в историята на страната.
Стъпка към диверсификация или капитулация?
Според Сиярто, този ход е част от усилията на Унгария за диверсификация на енергийните си източници. „Колкото повече газ купуваме от различни маршрути, толкова по-добре“, заяви той. Въпреки това, някои анализатори определят този ход по-скоро като „капитулация“ под натиска на европейските партньори или дори в отговор на нарастващите изисквания от страна на Вашингтон за изоставяне на руските енергийни ресурси.
Унгария остава най-големият купувач на газ от „Газпром“ в ЕС. Само през тази година страната е получила над 5 милиарда кубически метра газ от Москва чрез газопровода „Турски поток“. Разходите на Будапеща за енергийни ресурси от Русия възлизат на около половин милиард евро месечно. За сравнение, Словакия също продължава да купува руски газ по тръбопроводи, но в обеми, които са десет пъти по-малки от тези на Унгария.
Прекратяване на транзита през Украйна
До скоро Русия доставяше газ за Унгария и през Украйна, но от януари тази година тези доставки бяха спрени, тъй като Москва и Киев не успяха да удължат транзитното споразумение. Това допълнително усложни енергийната ситуация за Унгария, която сега търси алтернативни маршрути за доставки.
Нов договор със SHELL
В отговор на тези предизвикателства Унгария подписа 10-годишен договор с енергийната компания SHELL. Новите доставки ще се осъществяват през газопроводи, минаващи през Чехия и Германия. Този ход бележи значителна промяна в енергийната стратегия на страната и намеква за постепенно отдалечаване от руските енергийни ресурси.
Какво означава това за бъдещето?
Решението на Унгария да се ориентира към западни доставчици на газ може да се разглежда като стратегически ход за укрепване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от един доставчик. Въпреки това, то повдига и въпроси за бъдещето на отношенията между Будапеща и Москва, както и за влиянието на европейските и американските партньори върху енергийната политика на Унгария.
