Хлябът в Иран започна да изчезва

Иран хлебопекарна

Пекарните спират работа – но властта уверява, че „проблем няма“

Докато режимът в Техеран се опитва да изглежда твърд пред външния свят, вътре в страната започва да се появява доста по-прозаичен проблем – хлябът. Пекарни в различни части на Иран вече намаляват производството или направо затварят, а причината е банално проста: брашното и зърното започват да се оказват в дефицит.

Председателят на Търговско-промишлената палата на страната Самад Хасанзаде обаче побърза да увери всички, че „няма проблем с доставките на брашно“. Според него то вече е разпределено из всички областни центрове и туристически градове. Ако пекарите изчерпат дневната си квота, спокойно могат да използват брашното от следващия ден.

Преведено от бюрократичен език: брашното стига точно толкова, че да не стига.

Защо изведнъж няма зърно?

В началото на март Русия „временно“ спря доставките на зърно за Иран. Причините са комбинация от поскъпнал транспорт и проблеми с плащанията – класическа смес от логистика и санкционна реалност.

По данни на анализаторите от „Русагротранс“ по-голямата част от планираните доставки вече е била изпратена – около 1,9 милиона тона пшеница от общо очаквани 2–2,2 милиона. Но лошата реколта в Иран означава, че страната вероятно ще има нужда от повече внос, отколкото първоначално се е предполагало.

И когато вносът започне да спира точно в момент на война, проблемът с хляба вече не е просто икономическа статистика.

Какво общо има Ормузкият пролив?

Допълнително усложнение е напрежението около Ормузкия пролив – ключов морски коридор, през който в Иран пристига голяма част от вносната селскостопанска продукция.

Анализатори предупреждават, че ако конфликтът се проточи, страната може да започне да усеща недостиг не само на зърно, но и на:

  • царевица
  • соя
  • растителни масла
  • захар
  • чай

Тоест списъкът на потенциалните липси изглежда като стандартна пазарска бележка.

Паника в магазините?

На 3 март иранските власти забраниха износа на храни и селскостопанска продукция, за да запазят наличностите вътре в страната. Ден по-рано министърът на земеделието Голамреза Нури Гезелдже призова гражданите да не изкупуват панически продукти.

Когато властите започнат да молят хората да не се презапасяват, това обикновено означава само едно: хората вече се презапасяват.

Колко време може да издържи страната?

Преди началото на войната Техеран твърдеше, че разполага със стратегически резерв от около 4 милиона тона пшеница. По официални оценки това количество би трябвало да стигне за приблизително четири месеца.

На теория.

На практика, както често се случва при режими, които обичат да говорят за устойчивост, реалността започва да се проверява първо в пекарните.

Споделете с приятелите си