Има един момент във всяка криза, в който пропагандата спира да смогва на числата. Русия достигна точно този момент през първата седмица на юли, когато цената на нейния основен експортен сорт Urals се строполи до нива, каквито Кремъл не беше виждал от февруари — тоест отпреди войната между Израел и Иран да му подари няколко месеца неочаквано благоденствие.
Кратка ваканция свърши бързо
Последните четири месеца бяха необичайно щедри към руската хазна. Средната цена на Urals задмина заложените в бюджета 59 долара за барел, а през юни, докато доставките от Персийския залив растяха след временното споразумение между Вашингтон и Техеран, тя стигна 60,92 долара. Диктаторът вероятно вече беше започнал да брои допълнителните приходи. Но празникът приключи рязко: през първите три работни дни на юли цената падна до 41,66 долара за барел — данни, които руското финансово министерство използва директно за изчисляване на данъците върху нефтодобивните компании. Това е почти три пъти по-малко от пика в началото на април и връща часовника точно на нивото отпреди бомбардировките на Иран от страна на Израел и Съединените щати.
Отстъпката спрямо еталонния сорт Brent, която временно се беше свила по време на близкоизточния конфликт, отново набъбна до 27,35 долара за барел — практически февруарското равнище. С други думи, краткото геополитическо алиби на руския бюджет изтече едновременно със сделката, която го породи.
Защо приходите не растат, въпреки че петролът се изнася повече от всякога?
Логиката би подсказала, че при повече изнесени барели приходите би трябвало да растат. Действителността в Русия рядко се съобразява с логиката. Нефтогазовите приходи на бюджета през първото полугодие се оказаха значително по-ниски, отколкото през същия период на 2025 и 2024 година — 3,66 трилиона рубли, срещу 4,7 трилиона и 5,7 трилиона рубли съответно. Ако тенденцията се екстраполира механично върху втората половина на годината, недостигът спрямо плана може да достигне 1,5–1,6 трилиона рубли.
Причината за парадокса е проста и болезнена за Кремъл: обемът на морския износ на нефт наистина нарасна до рекордните 4,22 милиона барела дневно — най-високото ниво от началото на пълномащабната война срещу Украйна, когато около 600 000 барела дневно все още изтичаха по тръбопроводи към европейски държави. Само че нарастващият обем не компенсира спадащата цена, особено при укрепващ рубла. Русия изнася повече, за да печели по-малко — сюжет, който би прозвучал абсурдно във всяка друга икономика, но е напълно логичен за държава, чийто главен приоритет е войната, а не бюджетната аритметика.
Огънят, който Кремъл не може да изгаси
Зад цифрите стои и друга история — тази на украинските дронове, които методично превръщат руската нефтопреработвателна промишленост в редица от зрелищни пожарища. По оценки на Ройтерс от юни спадът в преработвателния капацитет достига 25 процента, а бивш топ мениджър на „Газпром нефт“, цитиран от Берлинския център „Карнеги“, го оценява на 28 процента. И тези оценки вече са стари.
На 6 юли поредицата достигна своята кулминация. Украински безпилотни апарати FP-1, прелетели над 2500 километра от границата, удариха Омския нефтопреработвателен завод — най-мощното подобно предприятие в Русия, с капацитет над 21 милиона тона годишно. По предварителни данни е поразена инсталацията ЕЛОУ-АВТ-11, чиято мощност е 8,4 милиона тона нефт годишно. Губернаторът на Омска област Виталий Хоценко побърза да увери обществеността, че противовъздушната отбрана е свалила „по-голямата част“ от дроновете и че няма пострадали — стандартна формула, използвана вече десетки пъти при подобни удари из цялата страна. След удара пред бензиностанциите в града и областта се проточиха километрични опашки, което вероятно казва повече за реалното състояние на нещата от всяко официално изявление. Ройтерс съобщи, от свои източници, че рафинерията дефакто е спряла работа.
С удара по Омския завод не остана нито едно от десетте най-големи преработвателни предприятия в Русия, което да не е било поразявано поне веднъж. Диктаторът управлява държава, в която горивната инфраструктура гори систематично, а собствените граждани стоят на опашки за бензин — впечатляващо постижение за режим, който твърди, че контролира положението.
Сметката пристига със закъснение
Заради начина, по който се изчисляват руските нефтени данъци, ефектът от юлските цени върху държавния бюджет ще стане видим едва през август. Дотогава Министерството на финансите разполага с известна отсрочка, но не и с решение. Възможните буфери — отслабване на рублата през втората половина на годината или по-нататъшно увеличаване на износа — изглеждат по-скоро временни лепенки, отколкото структурен изход. Бюджетният дефицит на Русия за първите пет месеца на годината вече достигна около 6 трилиона рубли, което е около 60 процента над планираните нива за цялата година.
Диктаторът може да продължи да говори за устойчивост и за „временни трудности“, но горящите рафинерии, опашките пред бензиностанциите и топящите се приходи от петрол трудно се вписват в тази риторика. Войната струва скъпо, а сметката вече не може да бъде прикрита зад временен скок на цените в резултат на чужд конфликт.
