Северна Корея, една от най-затворените държави в света, е сцена на ужасяващи престъпления срещу човечеството, разкрити от бивши затворници и надзиратели. От принудително хранене с отровна зеле, довело до смърт, до задушаване на деца в газови камери пред очите на родителите им – разказите за експерименти върху хора в концентрационните лагери на режима на Ким Чен Ир смразяват кръвта. Как една държава може да превърне хората в лабораторни животни?
Сун Ок-ли, майка и съпруга, прекарала седем години в лагера Каечон в провинция Пхюнбук, описва кошмара в книгата си „Очи на безопашатите животни“. Обвинена несправедливо и хвърлена в затвора през 1987 г., тя станала свидетел на нечовешки експерименти. Един ден й наредили да раздаде на 50 здрави жени зеле, напоено с отрова. „Чуха се писъци. Всички, които ядоха, започнаха да повръщат кръв и да крещят от болка“, разказва тя. „В рамките на 20-30 минути всички бяха мъртви, с кръв, изтичаща от устата и ануса им.“ Според нея целта била тестване на нов биохимичен агент по заповед на Ким Чен Ир. „Не мога да забравя тази картина. Как може човек да убие друг по такъв начин?“
Условията в Каечон били адски. Сун била бита с колани, принуждавана да пие вода, докато не излезе от устата и ануса й, и хранена само със 100 грама царевица на хранене. Трудът в железолеярната фабрика довел до изкривяване на гръбнака й. „Изглеждах като странно животно“, споделя тя. Затворниците, изтощени от глад, ловели плъхове, за да оцелеят. „Ако хванехме плъх, не го готвехме – просто го изяждахме“, казва Сун. Политическите затворници нямали право да имат деца, а бременните жени били инжектирани със солена вода, за да убият бебетата им, дори в осмия или деветия месец. „Ако се родеше живо бебе, пазачите го ритаха до смърт“, разкрива тя.
Куон Хюк, бивш ръководител на лагер 22 в отдалечените планини на Северен Хамгьон, потвърждава ужаса. „Видях как цялото семейство – родители, син и дъщеря – беше изпитано с газ за задушаване в камера“, разказва той. „Родителите повръщаха и умираха, но до последно се опитваха да съживят децата си.“ За него затворниците били просто „врагове“, към които не изпитвал съчувствие. Лагер 22, според слуховете, бил затворен през 2012 г., но Северна Корея отхвърля тези твърдения като „клеветническа кампания, вдъхновена от САЩ“.
Разказите на Сун и Куон, подкрепени от стотици други свидетелства, разкриват систематична жестокост, която превръща хората в обекти на експерименти. От публични екзекуции до изтезания на деца, лагерите са символ на „баналността на злото“, както го описва Куон. Докато режимът продължава да отрича, гласовете на оцелелите крещят за справедливост. Въпросът е: ще чуе ли светът техния зов, или Северна Корея ще остане недосегаема крепост на ужаса?
