Март 2026 година беше добър месец за руската хазна. Тогава, докато Съединените щати и Израел водеха военни действия срещу Иран, а Ормузкият проток заплашваше да се превърне в тясно място за световните доставки на суров петрол, руският сорт Urals внезапно поскъпна дотолкова, че на места достигаше премия спрямо еталона Brent — необичайна ситуация за петрол, който с години се транспортира и продава контрабандно с голяма отстъпка заради санкциите и по-високото си съдържание на сяра. За кратко изглеждаше, че диктаторът в Кремъл е изтеглил печеливш билет от война, която сам не е започнал, но с радост наблюдава отстрани.
Радостта обаче се оказа краткотрайна. Според търговски източници, цитирани от Ройтерс, тази седмица отстъпката на Urals спрямо Brent при доставки до индийски пристанища на база DES е паднала с до около 7 долара за барел — четиримесечен минимум. Изчислените цени на самия сорт в балтийските пристанища Приморск и Усть-Луга, както и в черноморския Новоросийск, в четвъртък паднаха под 45 долара за барел на база FOB. За сравнение — в началото на април този сорт от Приморск се продаваше за над 116 долара за барел. Разликата е повече от 60% надолу за не повече от три месеца, а данните на платформата TankerMap показват стойност дори още по-ниска — около 45 долара към края на юни.
Защо се изпари премията, с която Москва толкова се хвалеше?
Отговорът е сравнително прост и никак не ласкае руската пропаганда: премията никога не е била признак на здрава търговия, а сигнал за паника на пазарите заради временно затворения Ормузки проток. Щом Вашингтон и Техеран стигнаха до примирие в края на юни, а перспективата за подновяване на иранския износ се завърна на масата, цените на Brent и Urals паднаха заедно. Азиатските рафинерии, които през април и май плащаха на Москва премия от 7 до 8 долара за барел заради страха от недостиг, вече теглят от собствените си резерви, намират алтернативи и намаляват преработката — а руските доставчици, останали без клиенти на опашка, отново си съперничат помежду си за всеки останал купувач, което допълнително притиска цената надолу.
Към паричния проблем се добавя и вътрешен — Украйна продължава системно да поразява руски рафинерии и логистична инфраструктура, което би трябвало по логика да ограничи предлагането и да вдигне цените. На практика обаче ефектът е обратен за държавния бюджет: докато преработвателните мощности горят, суровият петрол, който преди е бил рафиниран у дома, се пренасочва директно за износ, увеличавайки предлагането на международния пазар точно когато търсенето спада. Резултатът е недостиг на бензин и дизел от Крим до Ярославъл, опашки пред бензиностанциите в поне 55 от 83-те руски региона и същевременно понижаващи се цени на самия суров петрол, който Москва продава навън. Диктаторът Владимир Путин определи ситуацията като „недостиг, но не критичен“ — фраза, която вероятно звучи утешително за шофьорите, чакащи на километрични опашки за 20 литра гориво на кола.
Бюджетът, който вече не се връзва
Скокът на цените през март направи Русия един от основните печеливши от военните действия между Съединените щати и Иран, но допълнителният приход се оказа краткотраен лукс, а не структурно решение на проблем, който съществуваше отпреди. Още в първото тримесечие на 2026 година, преди пълния ефект от кризата в Близкия изток да се отрази в статистиката, руското министерство на финансите отчете бюджетен дефицит от 4,58 трилиона рубли, или 1,9% от брутния вътрешен продукт — стойност, която вече надхвърля целия годишен таргет от 1,6%, заложен в бюджетния закон. До края на април дефицитът набъбна до 2,5% от БВП, а по данни на министерството приходите от петрол и газ са паднали с над 38% на годишна база.
Държавните разходи през март скочиха с 44% спрямо същия месец на предходната година, тъй като властите очакваха точно онзи ръст на приходите, който премията от близкоизточния конфликт временно осигури. Сега, когато премията изчезна, а дисконтът на Urals спрямо Brent се завръща към обичайните нива, руското финансово министерство остава с бюджет, построен върху временен и вече отминал скок на цените, докато войната в Украйна продължава да поглъща около 6,5% от брутния вътрешен продукт без изгледи за намаляване.
Има ли изход от капана, който диктаторът сам си постави?
Не особено удобен. Кремъл разчита на Индия и Китай да продължат да изкупуват дисконтирани обеми суров петрол, но азиатските рафинерии вече показват признаци на умора от руската стока, особено след като алтернативи от Персийския залив отново стават достъпни. Междувременно вътрешният недостиг на гориво принуждава властите да въведат забрана за износ на бензин и авиационно гориво, а забрана и за дизела вече се обсъжда сериозно — мярка, която допълнително ще ограничи валутните постъпления точно когато Москва има най-голяма нужда от тях. Международната енергийна агенция определи мащаба на щетите по руската рафинираща индустрия като безпрецедентен за целия период на войната.
Диктаторът Путин може да продължава да убеждава своите министри, че недостигът е „временен“, а щетите — „не критични“. Числата в държавната хазна обаче не се впечатляват от подобни уверения — те просто намаляват, месец след месец, докато войната, която трябваше да донесе бърза победа, вече изтощава и бюджета и търпението на редовите руснаци, застанали на опашка пред поредната пресъхнала бензиностанция.
