Според публикация на New York Post, позоваваща се на израелски източник, основният акцент ще бъде поставен върху комплекса „Пикекс Маунтин“, където Техеран е преместил част от ядрената си инфраструктура.

Какво се случва в „Пикекс Маунтин“?

По данни, публикувани по-рано от The Wall Street Journal, Израел е получил доказателства, че Иран е прехвърлил центрофуги в подземния комплекс малко след подписването на меморандум за разбирателство между Вашингтон и Техеран.

Смята се, че строителството на съоръжението е започнало тайно още през 2020 г. То се намира на около 1,5 километра южно от ядрения обект в Натанз, който нееднократно беше атакуван по време на последната война между Израел и Иран.

Ако тази информация бъде потвърдена, тя би подкрепила израелската теза, че режимът в Техеран използва дипломатическите преговори като прикритие, докато продължава развитието на ядрените си способности.

Защо позицията на Тръмп се промени?

Първоначално Доналд Тръмп заявяваше, че комплексът „Пикекс Маунтин“ не е бил атакуван, защото липсвали достатъчно доказателства, че там се извършва дейност, свързана с ядрената програма.

През последните седмици обаче американският президент значително изостри тона си. По време на среща с президента на Ливан Жозеф Аун той заяви, че САЩ ще нанесат удар по обекта „съвсем скоро“, като допълни, че Иран отчаяно се стреми към преговори, но „още не е видял всичко“.

Още на 13 юли, в интервю за Хю Хюит, Тръмп отправи директно предупреждение към Техеран:

„Ще унищожим „Пикекс Маунтин“. Кажете на иранците да бъдат готови.“

Само дни по-късно обаче той отново внесе известна неяснота, заявявайки, че американското разузнаване не разполага с данни, потвърждаващи активна дейност в комплекса или прехвърляне на центрофуги.

Срещата може да повлияе на следващите решения

Очаква се представените от Нетаняху разузнавателни данни да бъдат използвани като аргумент, че иранският режим не е прекратил усилията си за развитие на ядрената програма, а ги е преместил в по-добре защитени подземни съоръжения.

Доколко тези доказателства ще убедят Вашингтон да предприеме нови действия, предстои да стане ясно. Ако информацията бъде потвърдена от американските служби, срещата между Нетаняху и Тръмп може да се окаже важен момент в определянето на следващата политика на САЩ спрямо Иран.

„Ще го получим“, каза Тръмп пред журналисти, намеквайки, че Вашингтон очаква контрол върху чувствителния ядрен материал, който отдавна е сред най-спорните въпроси в разговорите между двете страни.

Изявлението идва на фона на месеци напрегнати преговори и взаимни заплахи, при които иранските ислямисти се опитват да използват регионалните конфликти като допълнителен лост за натиск.

Войната в Ливан – отделен въпрос или част от една и съща криза?

Тръмп ясно заяви, че иска конфликтът в Ливан да бъде отделен от ядрените разговори с Техеран.

„Бих искал да ги разделим, защото това са различни неща“, обясни американският президент.

Позицията му обаче се разминава с тази на иранските ислямисти, които настояват, че военните действия в Ливан и преговорите за ядрената програма са пряко свързани. Техеран отдавна използва подкрепяната от него терористична организация Хизбула, като инструмент за влияние в региона.

Тръмп предизвика допълнителен интерес с твърдението, че САЩ са разговаряли с „Хизбула“ за първи път. По-късно държавният секретар Марко Рубио уточни, че не е имало директни контакти, а съобщенията са били предавани чрез посредници от ливанското правителство.

Според президента е постигнато временно разбирателство за прекратяване на огъня.

„Те се съгласиха вчера да не стрелят, Израел също няма да стреля и ще видим какво ще стане“, каза той.

Конгресът изпраща предупреждение към Белия дом

Докато Белият дом говори за дипломатически пробив, в Конгреса нараства недоволството от американското участие във военните действия срещу Иран.

Камарата на представителите прие с 215 срещу 208 гласа резолюция, внесена от демократите, която цели да ограничи военните действия срещу Иран без изрично одобрение от Конгреса. Любопитното е, че четирима републиканци подкрепиха документа, което показва, че резервите към военната политика на администрацията вече не са само сред опозицията.

Макар резолюцията засега да има предимно символичен характер и да е малко вероятно да преодолее очакваното президентско вето, резултатът е пореден сигнал за нарастващо безпокойство във Вашингтон относно риска от по-мащабен конфликт в Близкия изток.

Сделка или нова криза?

Оптимизмът на Тръмп контрастира с реалността на терен. От една страна, Белият дом говори за напредък в ядрените преговори. От друга, Иран продължава да обвързва разговорите с военните събития в Ливан и дейността на своите марионетки.

Това означава, че дори евентуално споразумение за иранския обогатен уран няма автоматично да реши по-широките проблеми със сигурността в региона. Напротив – опитът показва, че режимът в Техеран рядко се отказва от възможността да използва едно напрежение, за да извлече отстъпки по съвсем друг въпрос.

Снощи немалко хора в Израиел — и не само там — легнаха да спят с убеждението, че ще се събудят при активни бойни действия. Небето гърмеше от военни самолети, разузнавателните машини чертаеха маршрути по флайт-радарите, израелските ВВС и ПВО бяха в максимална бойна готовност. И тъкмо когато всичко сочеше към ескалация, президентът Тръмп публикува в собствената си социална мрежа Truth Social, че Вашингтон е близо до споразумение с Иран, което да сложи край на войната и ще отвори Ормузкия проток.

Тръмп съобщи, че е провел „много добри“ телефонни разговори с лидерите на страните от Залива — Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Бахрейн, Йордания, Египет и Турция, — а поотделно и с израелския премиер Нетаняху. Подробностите щели да бъдат обявени „в най-скоро време“.

Какво всъщност е на масата?

Нека веднага изясним едно: не става дума за финален мирен договор. Говорим за рамково споразумение — меморандум за намерения. Скица на скица. То включва:

Прекратяване на огъня за 60 дни. В рамките на първите 30 от тях страните трябва да постигнат договореност за Ормузкия проток, а до края на 60-дневния период — да уредят и ядрения въпрос. Двете блокади — иранската и американската — се вдигат едновременно, но американската чак след като Иран разминира пролива и го освободи за корабоплаване.

Икономически облекчения за Иран. Вашингтон ще предостави частично облекчение на санкциите и ще размрази някои активи. В рамките на 60-те дни ще бъде разрешена продажбата на ирански петрол — а там вече са се наредили близо сто танкера в очакване. Пълното вдигане на санкциите и окончателното размразяване на активите обаче са обвързани с финалното споразумение.

Взаимно задължение за ненападение. САЩ и техните съюзници се задължават да не атакуват Иран и неговите съюзници — включително Хизбула в Ливан. В замяна Иран и неговите терористични марионетки се задължават да не атакуват американски сили и американски съюзници.

А ядреният въпрос — просто „технически детайл“?

Държавният секретар Марко Рубио заяви, че президентът „предпочита проблемът да бъде решен от Държавния департамент, а не от военното ведомство“, и добави, че ядрените въпроси са „технически“, които „ще бъдат решени с времето“.

Технически въпроси. С времето.

Само че Иран в момента разполага с около 450 кг уран, обогатен до 60% — суровина, достатъчна за производство на около десет ядрени бойни глави, стига да се дообогати до оръжеен клас. Иранската страна устно е уверила посредниците, че няма да обогатява урана до оръжейно ниво. Устно. От Иран. Страна с богата традиция в нарушаването на ядерните си обещания още от ядрената сделка от 2015 г. насам.

Ако в края на краищата единственият реален резултат от тази война е отворен Ормузки проток, логичен е въпросът: а за какво въобще се воюваше? Преди войната проливът функционираше свободно. Разменихме блокада срещу блокада — с бонуса, че Иран публично демонстрира, че може да използва Ормуз като лост за шантаж дори без ядрено оръжие.

Нетаняху бил „в ярост“, а Хизбула се промъква в сделката

Отделна и доста симптоматична история е реакцията на Израел. Според източници, цитирани от Axios, израелският премиер Нетаняху е изразил „загриженост“ — което на дипломатически означава, че е бил бесен, — защото зад гърба му отново са се договаряли. Прекратяването на огъня се разпростира и върху Ливан, а това де факто включва Хизбула — иранския терористичен инструмент — в защитния чадър на споразумението.

Американската администрация уточнява, че ако Хизбула атакува израелски сили, се презаоръжава или разширява присъствието си в буферната зона, Израел запазва правото да реагира. Колко убедително звучи това на фона на предишния ливански опит — преценете сами.

Защо Тръмп се съгласи на това?

Въпросът е основателен, особено предвид реториката от последните месеци. Вероятното обяснение: военните не са успели да дадат ясен отговор на въпроса „Каква е точката на изход?“ Конгресът отпуска 60 дни за военни действия без специално разрешение — и ако след тях ситуацията е същата (ракети, дронове, блокиран проток), усилията са напразни. При липса на ясна победна стратегия, рамковото споразумение изглежда като по-малкото зло.

Американските военни сили — двата самолетоносача „Линкълн“ и „Джордж Буш“ с ескортите им, плюс всичко, наредено на летище Бен Гурион и останалите бази — остават в района до сключването на окончателно споразумение. Военната опция не е свалена от масата.

Иран: „Победихме!“ (публикуват мемове)

Докато американски и израелски анализатори разглеждат сделката с нескрита резервираност, иранските канали в Telegram празнуват. КСИР — терористичната гвардия на режима — публикува мемета с Тръмп, коленичил пред иранското ръководство. „Страхливият Тръмп“, „силата на нашето оръжие“ и подобни победни рефрени пълнят социалните им мрежи.

И тук се крие истинският проблем. Иран е майстор на дългата игра. Няма електорални цикли, няма смяна на власт, която да смени курса. Ядрената сделка от 2015 г. се договаряше десет години — през двама американски президента — докато Обама не подписа практически всичко, което му предложат, само за да запише постижение в резюмето си. Резултатът бе споразумение без механизъм за инспекции и без реални гаранции.

Сега Техеран явно разчита на същата стратегия: 60 дни стават 90, после идват американски междинни избори, после президентска кампания — и тихичко, на заден фон, ядреният проект върви напред.

Бонус: Активистите от флотилията и чудото на турската медицина

В края на тази поредица от сериозни теми — един по-лек, макар и показателен епизод. Про-палестинските активисти от флотилията „Самуд“, задържани от Израел, пристигнаха в Билбао, Испания, и веднага започнаха да разказват пред камери за изтезания, сексуално насилие и счупен гръбначен стълб „на три места“. Една от активистките даваше интервю, легнала на носилка с шийна яка.

Часове по-късно, след транзит в Турция, същата жена слизаше от самолета бодро и на собствени крака — без яка, без носилка, с вида на напълно здрав човек. Дали е чудо на турската медицина, или просто нагледна илюстрация как се произвежда пропаганда — отговорът е очевиден.

Споразумението все още не е подписано. Американските сили остават в региона. Ядреният въпрос остава открит. Иран продължава да смята, че е спечелил. А светът чака да разбере дали 60-те дни ще са начало на нещо реално — или просто поредната глава от безкрайния преговорен сериал.

Президентът на Доналд Тръмп обяви, че временно е отложил подготвян удар срещу Иран, след като Техеран е изпратил ново „мирно предложение“ до САЩ. Според Тръмп шансът за сделка по иранската ядрена програма вече бил „много висок“.

По думите му американските военни са получили заповед да не извършват планираната атака, но да останат в пълна бойна готовност. С други думи — дипломатическа пауза, но с пръст върху спусъка.

Интересното е, че до този момент публично не беше известно за конкретна подготовка на американски удари. Агенция Reuters също посочва, че не е успяла независимо да потвърди дали реално е имало финална фаза на подготовка за мащабна операция срещу режима в Техеран.

Мирно предложение… или печелене на време?

Иранският режим от години използва добре познатия модел: напрежение, заплахи, преговори, ново напрежение. Докато аятоласите говорят за „мир“, програмата за обогатяване на уран никога не спира истински. Именно затова Вашингтон продължава да настоява, че Техеран не трябва да се добере до ядрено оръжие.

За Белия дом ситуацията също е деликатна. Нова война в Близкия изток би означавала скок на цените, проблеми по веригите за доставки и сериозен политически риск в самите Съединени щати.

Петролният пазар: „Отлагат бомбите? Продаваме“

Пазарите реагираха мигновено на думите на Тръмп. Цената на петрола тръгна надолу още във вторник сутринта.

Фючърсите на сорта Brent паднаха с близо 1,7% до около 110 долара за барел, а американският WTI остана около 108 долара. Само ден по-рано цените бяха скочили до най-високите си нива от седмици заради опасенията от нов военен сблъсък около Ормузкия проток — мястото, през което минава огромна част от световния петролен трафик.

Анализатори вече предупреждават, че пазарът не вярва напълно в трайна деескалация. Достатъчна е една атака срещу танкер или нова заплаха от Техеран и цените могат отново да полетят нагоре.

Защо САЩ оставиха вратичка за руския петрол?

На този фон американският финансов министър Скот Бесент обяви още 30 дни отсрочка по санкционния режим, позволяващ покупка на руски петрол, който вече се намира в морето.

Причината е проста и доста показателна: Вашингтон се опитва да избегне енергиен шок за по-уязвимите държави, ако конфликтът с Иран отново избухне с пълна сила. Реалността понякога се оказва по-силна дори от санкционната реторика.

Сделка или просто кратък антракт?

Засега Белият дом опитва да покаже, че предпочита споразумение пред нова военна кампания. Но никой във Вашингтон не изглежда готов да приеме Иран като прагова ядрена държава.

А в Техеран отлично разбират, че Тръмп може да отложи удара днес… и да даде заповед утре.

Съединените щати са поставили серия твърди условия към Иран за подновяване на ядрените преговори, като най-ключовото сред тях е Техеран да предаде на Вашингтон около 400 килограма обогатен уран. Информацията бе разпространена от иранската агенция Fars и идва на фона на рязко нарастващо напрежение между двете страни.

Според публикацията, американската страна е отговорила с пет собствени искания на предложенията на Иран, който настоява за прекратяване на военните действия, вдигане на санкциите, размразяване на активи, компенсации за нанесените щети и признаване на иранския контрол над Ормузкия проток. Само че във Вашингтон явно са решили, че списъкът с желания не е меню от ресторант.

Сред условията на САЩ са:

• Иран да предаде целия наличен обогатен уран;
• Да се откаже от искания за компенсации;
• Да запази работата само на един ядрен обект;
• Да не получи достъп дори до 25% от замразените си активи;
• Да прекрати всякакви военни действия.

Тръмп: „Това предложение е глупаво“

Междувременно телевизия CNN съобщава, че президентът на САЩ Доналд Тръмп все по-сериозно обмисля възобновяване на военната операция срещу Иран. Според източници от Белия дом, Тръмп е силно раздразнен от блокадата на Ормузкия проток и от вътрешните конфликти в иранското ръководство, които правят компромисите почти невъзможни.

По данни на CNN американският президент е определил последното иранско предложение като „напълно неприемливо“ и „глупаво“. Което в превод от дипломатически език означава: разговорът е приключил.

Подготвя ли се нова военна операция?

Вътре в американската администрация вече има сериозни спорове какво да следва. Пентагонът настоява за по-агресивен подход и за нови удари, които да отслабят още повече иранските позиции.

От своя страна Ираел Катц обяви, че Израел е готов скоро да поднови операцията срещу режима в Техеран. Според него Иран е понесъл „изключително тежки удари“, но опасността далеч не е елиминирана.

„Трябва да гарантираме, че Иран повече няма да бъде заплаха за Израел, САЩ и свободния свят за поколения напред“, заяви Кац.

Според информация на CNN и The New York Times, Вашингтон и Израел вече подготвят варианти за нова операция още през следващата седмица. Сред обсъжданите сценарии е и изпращане на американски специални части в Иран за издирване на ядрени материали, укрити в подземни съоръжения.

Ормузкият проток остава барутен погреб

Блокадата на Ормузкия проток продължава да бъде един от най-опасните фактори в кризата. През този тесен морски коридор преминава огромна част от световния петролен трафик, а всяко напрежение там моментално удря цените на енергията и пазарите.

В Техеран очевидно все още разчитат, че могат да извиват ръце чрез заплахи и протакане. Само че този път във Вашингтон и Йерусалим все по-малко изглеждат склонни да играят по този сценарий.

Според него американските Космически сили следят обекта денонощно, а Вашингтон възнамерява „в един момент“ да се сдобие с урана. С други думи — Белият дом вече говори така, сякаш спорът не е дали това ще стане, а кога.

Иран бил на две седмици от бомба? Не съвсем

Тръмп отново повтори твърдението си, че Иран е бил само на две седмици от създаване на ядрено оръжие преди американско-израелските удари през юни 2025 г. По негови думи операцията е предотвратила сценарий, при който режимът в Техеран „вече щеше да е унищожил Израел“.

Самият The Jerusalem Post обаче отбелязва, че оценките на експерти са по-различни. Според тях Иран е бил близо до натрупване на достатъчно обогатен уран, но реалното сглобяване на ядрено оръжие би отнело поне още година, вероятно и повече.

Нетаняху: „Влизаш и го взимаш“

Израелският премиер Бенямин Нетеняху също настоя, че проблемът не е приключил. По негови думи част от иранската ядрена инфраструктура е унищожена, но остава „работа за довършване“. Решението според него е пределно просто: „Влизаш и го взимаш“.

Това звучи почти като инструкция за преместване на диван, само че става дума за обогатен уран и риск от регионална война.

Иран: „Напълно сме готови“

От иранска страна реакцията беше очаквано войнствена. Военен говорител заяви пред държавната агенция IRNA, че иранските сили са в „пълна готовност“ да защитават ядрените обекти. Според Техеран САЩ могат да опитат операция по проникване или въздушно извличане на урана.

Паралелно с това ирански източници обявиха, че последното предложение към Вашингтон включва прекратяване на бойните действия, вдигане на санкциите и край на морската блокада срещу страната. Тръмп реагира в своя стил, наричайки предложението „напълно неприемливо“.

Ормузкият проток вече не бил проблем?

Американският президент омаловажи и риска около Ормузкият проток, през който преминава огромна част от световния петролен износ. Според него САЩ не зависят от маршрута и присъствието на американските сили там е основно в помощ на съюзници като Израел, Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ.

Тръмп дори заяви, че САЩ вече произвеждат повече нефт и газ от Русия и Саудитска Арабия взети заедно и очаква това производство да се удвои. Скромността очевидно още не е станала част от американската енергийна стратегия.

Нов етап на натиск срещу Техеран

Последните изявления показват, че Вашингтон постепенно измества фокуса — от удари по ядрени съоръжения към директен контрол върху самия обогатен уран. А това вече е много по-опасна игра, защото всяка операция по „изземване“ би могла да доведе до нов директен военен сблъсък между САЩ и Иран.

Техеран засега демонстрира твърдост, но едновременно настоява за премахване на санкциите. Което е почти като да държиш запалка до бензин и да убеждаваш всички, че всъщност търсиш мир.

С други думи: вместо да удрят само „горивото“, Вашингтон и Йерусалим са се прицелили в „детонатора“. И това не е случайно.

Защо ударите са насочени към оръжейните разработки?

Според анализа, голяма част от иранските съоръжения за обогатяване на уран вече са били тежко повредени още по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Последвалите удари са били концентрирани върху инфраструктурата, необходима за превръщането на обогатения уран в реална ядрена бойна глава.

Сред основните цели е бил комплексът Мин Задай – описан от израелската армия, като полу-подземен „ядрен щаб“, където ирански учени са разработвали ключови компоненти за ядрени оръжия. Според френското издание Le Monde, там вероятно е извършвана металургична обработка на ядрените ядра – критична стъпка при създаването на бомба.

Друг ударен обект е Талеган 2 в комплекса Парчин – силно укрепено съоръжение, свързвано с тестове на експлозиви и разработки за ядрени бойни глави. Точно този тип обекти тревожат западните разузнавания от години, защото там се случва „истинската магия“ на военната ядрена програма. Или по-точно – кошмарът.

Университети или фабрики за оръжия?

Сред поразените цели са и университети, свързвани с Корпуса на стражите на ислямската революция – КСИР, който отдавна играе ролята на държава в държавата в Иран.

Сериозни щети са нанесени на Университет Малек Ащар – институция, която Израел директно обвързва с разработката на ядрени оръжия. Ударена е и лаборатория до университета, свързана с унищожения през 2025 г. обект Можде.

Под атака попада и Университет „Имам Хюсеин“ – ключов университет на КСИР, използван за изследвания върху балистични ракети и подземни оръжейни разработки.

И тук идва неудобният въпрос за режима в Техеран: ако това са „мирни академични институции“, защо около тях има подземни военни лаборатории, свързани с балистични ракети и ядрени компоненти? Академична свобода, но с бетонни бункери.

Какво означава това за Иран?

Според анализа унищожаването на ключови центрове за ядрена оръжейна разработка вероятно е забавило значително способността на Иран да произведе ядрено оръжие.

Това е и логиката зад операцията: обогатяването на уран може да бъде възстановено сравнително бързо, но загубата на учени, лаборатории, тестови съоръжения и технологични процеси струва години. Особено когато част от инфраструктурата е превърната в кратер.

За Израел това е стратегическият приоритет от години – не просто да забави иранската програма, а да унищожи способността на режима да сглоби работеща бойна глава. А за САЩ ударите показват, че Вашингтон все по-трудно вярва на мантрата за „мирната“ ядрена програма на Техеран.

Сделка на една страница – сериозно ли?

Според информация на Reuters и Axios, двете страни обсъждат 14-точков меморандум, който трябва да сложи край на бойните действия и да отвори 30-дневен прозорец за преговори.

Основните елементи:

• Вдигане на блокадите в Ормузкия проток
• Премахване на американските санкции срещу Иран
• 15-годишен мораториум върху обогатяването на уран
• Изнасяне на запасите от високообогатен уран извън Иран

С други думи: „спираме да се удряме, ако и ти спреш“ – дипломатически превод на класическата човешка логика.

Кой дърпа конците?

От американска страна в разговорите участват Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, докато преговорите се водят както директно, така и чрез посредници. Споменава се и ролята на Пакистан – рядко виждан дипломатически посредник в подобен формат.

Държавният секретар Марко Рубио обобщи ситуацията доста точно: разговорите са „сложни и технически“. Което в превод означава – всяка дума тежи повече от ракета.

Какво остава неясно?

Макар документът да изглежда конкретен, най-важните детайли са… оставени за по-късно. Част от условията ще зависят от бъдещо „окончателно споразумение“, което тепърва трябва да се договори.

И тук идва класическият дипломатически трик: подписваме нещо, за да продължим да преговаряме за това, което наистина има значение.

Ще се случи ли този път?

Очаква се отговорът на Иран до 48 часа. Засега Техеран „оценява предложението“ – дипломатически начин да кажеш „мислим как да извлечем максимум полза“.

Истината е проста: и двете страни имат какво да губят, но и достатъчно причини да се спрат. Въпросът е дали прагматизмът ще надделее над идеологията – нещо, което в случая с фанатичния ислямистки режим в Иран, никога не е гарантирано.

Планът, който никой не иска да притежава

Иран представи подробен 14-точков мирен план, чиято централна идея е трансформирането на примирието в пълен край на войната в рамките на 30 дни. Планът е конструиран в три фази и е представен официално като отговор на американската 9-точкова инициатива.

Първата фаза предвижда подписването на пакт за ненападение между САЩ, Иран и Израел. Успоредно с това Хормузкият проток постепенно щял да се отвори, а американската блокада на иранските пристанища да бъде вдигната — като Техеран поема отговорността за разминирането на акваторията. Или поне така гласеше текстът, преди иранското външно министерство да обяви, че нищо подобно не е включено в плана.

Втората фаза е ядреният въпрос — Иран предлага 15-годишно замразяване на обогатяването на уран, след което обогатяването се възобновява до 3,6%. Съществуващите запаси от обогатен уран ще бъдат прехвърлени в трети страни или разредени до граждански нива. В замяна — пълно вдигане на санкциите и размразяване на блокирани средства.

Третата фаза е с по-философски характер: „стратегически диалог“ с арабските съседи и изграждане на „система за сигурност, която да обхваща целия Близък изток“. Режимът в Техеран е поискал Китай и Русия — двамата надеждни гаранти на световния ред — да участват в прилагането на евентуално споразумение.

Тръмп го прочете и каза „не“

Тръмп потвърди, че е запознат с иранското предложение и го е намерил за „неприемливо“. Американският специален пратеник Стив Уиткоф, от своя страна, призна, че двете страни са „в разговор“ — оптимистична формулировка, която може да означава почти всичко.

Комуникацията се осъществява чрез пакистански посредници, а Техеран е потвърдил получаването на американски отговор, който в момента се „преглежда“. Дипломацията очевидно напредва с темпото на бюрокрацията.

Какво точно предлага Иран — и предлага ли го изобщо?

Тук нещата стават интересни. Малко след като Al Jazeera публикува подробностите по плана, говорителят на иранското външно министерство Исмаил Багаи излезе по държавната телевизия и заяви, че предложението не съдържа никаква клауза, свързана с ядрения въпрос. Той добави и че планът не включва иранско разминиране на Хормузкия проток.

С други думи: Иран отрича съдържанието на собствения си план. Може би документът е изтекъл без разрешение. Може би е бил в чернова. Може би е въпрос на различни преводи. Или може би режимът в Техеран просто не може да реши какво точно иска да предложи — което, честно казано, не вдъхва особено доверие като дипломатическа стратегия.

Има ли реален шанс за споразумение?

Иран иска: вдигане на санкциите, край на блокадата, изтегляне на американски сили от региона, спиране на войната в Ливан и гарантиране на ролята на Китай и Русия в изпълнението на сделката.

САЩ искат: демонтиране на ядрената инфраструктура — нещо, което Иран категорично отказва.

Разривът между двете позиции е достатъчно голям, за да побере няколко дипломатически конференции. Това не означава, че преговорите са безсмислени — понякога именно невъзможните разговори водят до изненадващи резултати. Но засега Техеран предлага план, чието съдържание после отрича, а Вашингтон отхвърля предложения, без да обявява алтернатива.

Тридесетте дни за мир засега изглеждат доста оптимистично.

След седмици военни удари, блокада и преговори — Иран е готов да предаде на Съединените щати обогащения уран, останал под руините на разрушените му ядрени съоръжения. Поне така обяви президентът Доналд Тръмп пред журналисти в Белия дом.

„У Ирана няма ядрено оръжие, и те са се съгласили с това. Те се съгласиха да ни върнат ядрената пепел, която се намира дълбоко под земята след ударите на бомбардировачите B-2″ — каза Тръмп, звучащ по-скоро като човек, описващ кухненски боклук, отколкото ядрени материали.

Твърдението идва на фона на продължаващи дипломатически усилия. В началото на април американската страна е предала на Техеран план от 15 точки, включващ демонтаж на ядрените съоръжения в Натанц, Исфахан и Фордо, както и предаване на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) на около 450 килограма уран, обогатен до 60%.

Двадесет години или пет — кой колко иска?

На 12 април в Исламабад се проведоха преки преговори между американска и иранска делегация — необичайно за две страни, чиито дипломатически отношения отдавна са заменени с реципрочни обвинения, санкции и ракети. Вашингтон е поискал мораториум върху обогатяването на уран за 20 години. Техеран е предложил пет. Разликата — 15 години ядрена неопределеност — засега остава предмет на преговори.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, ръководил американската делегация, е бил категоричен: оставащите ядрени материали трябва да напуснат Иран. „Ясно дадохме да се разбере къде сме готови на отстъпки и ясно дадохме да се разбере там, че ядрените материали трябва да бъдат изнесени от Иран“ — заяви той.

От бомбардировки до „много добри отношения“

Военната операция срещу Иран започна на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха съвместни удари с основна цел — прекратяване на ядрената програма на режима в Техеран. През юни 2025 г. американски самолети удариха иранската ядрена инфраструктура. Боевете продължиха 12 дни. Тръмп обяви пълно унищожение на обектите за обогатяване. Иранските власти отговориха, че щетите са незначителни, и обещаха да продължат обогатяването — класически пример за ситуация, в която и двете страни твърдят, че са спечелили.

На 8 април Тръмп обяви двуседмично примирие за провеждане на преговори. Според Bloomberg режимът на прекратяване на огъня може да бъде удължен след 22 април, за да се даде повече пространство на дипломацията.

Тръмп вече изрази надежда, че следващият кръг преговори в Исламабад може да се проведе в почивните дни — и дори допусна, че лично би полетял до пакистанската столица, ако се стигне до споразумение.

„В момента имаме много добри отношения с Иран, колкото и трудно да е за вярване. И мисля, че това е резултат от около четири седмици бомбардировки и много мощна блокада“ — обобщи президентът, с онази характерна откровеност, която прави изказванията му толкова цитируеми.

Дали Техеран е склонен на трайна сделка или просто печели време — ще зависи от това, какво точно е останало от ядрената му програма и какво е готов да предложи на масата за преговори.