Иран е смекчил позицията си и вече е готов да включи ядрената си програма в преговорите със Съединените щати, съобщава Al Arabiya, позовавайки се на свои източници. Това е рязък завой спрямо предишната линия на режима, според която темата трябваше да бъде отложена за по-късен етап. Очевидно дори в Техеран са разбрали, че номерът с „първо махнете санкциите, после ще говорим“ вече не впечатлява никого.
Според информацията Иран предлага да ограничи обогатяването на уран до 3,5 процента и постепенно да намали запасите си от обогатен уран. Това би доближило параметрите до старото ядрено споразумение, от което режимът и без това системно се отклоняваше, докато КСИР размахваше ракети и заплашваше половината Близък изток.
Защо Техеран внезапно омекна?
Само ден по-рано високопоставен ирански представител заяви пред Reuters, че приоритет за Техеран е първо възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток и прекратяване на американската морска блокада. Ядрените преговори трябваше да останат „за после“. Сега обаче режимът очевидно е преценил, че времето не работи в негова полза.
Новото предложение включва постепенно отваряне на Ормузкия проток в замяна на вдигане на американската блокада. Освен това Иран се отказва от предишното си искане САЩ да изтеглят войските си от региона — искане, което звучеше по-скоро като списък с желания, отколкото като реалистична дипломация.
Вместо това режимът настоява за прекратяване на американското военно струпване около границите му и международни гаранции срещу бъдещи удари.
Тръмп: „Не са платили достатъчно“
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че все още не е разгледал детайлно първоначалното иранско предложение, но едва ли би го приел в сегашния му вид. По думите му Техеран все още не е „платил достатъчно висока цена“.
Това изказване подсказва, че Вашингтон няма намерение да облекчава натиска без сериозни отстъпки. А след години на финансиране на терористични групировки като Хизбула и агресивни действия на КСИР в региона, доверието към режима е приблизително на нивото на иранските официални данни за инфлацията.
Опит за спасителен изход?
Рязката промяна в позицията вероятно е резултат от комбинация между икономически натиск, военна изолация и страх от по-мащабна конфронтация. Санкциите удрят тежко икономиката, а американското военно присъствие около Персийския залив ясно показва, че Вашингтон не възнамерява да играе ролята на пасивен наблюдател.
Техеран очевидно търси начин да намали напрежението, без официално да признае отстъпление. Но когато режим, който доскоро поставяше ултиматуми, изведнъж започне да „преразглежда условията“, това рядко е знак за сила.
