На пръв поглед звучи като хуманизъм с човешко лице: 112 милиарда долара за възстановяването на Газа. Нови жилища, крайбрежни курорти, туристически зони, „100% заетост“. На втори поглед – това е учебникарски пример как Западът превръща терора в печеливш бизнес модел. А Израел – в статист.
Планът, представен от Джаред Кушнър под гръмкото име „Project Sunrise“, всъщност носи едно ясно послание:
Започваш война, губиш я, извършваш кланета – и получаваш инвестиционен бум.
Израел воюва две години. Чисти тунели, губи войници, погребва цивилни. Семействата на жертвите от 7 октомври още нямат всички тела на близките си. В същото време всяка западна столица четеше лекции за „пропорционалност“. Очакването в Израел беше ясно: Хамас да бъде унищожен, заложниците – върнати, а заплахата – премахната.
Отговорът на света?
Архитектурни визуализации и инвестиционни пакети за Газа.
Терорът като морален актив
Планът уж изисква демилитаризация на Хамас. Само че в дребния шрифт пише друго: амнистия за бойците, които „предадат оръжие“, плюс безопасен коридор за всеки, който иска да напусне Газа. Превод:
Коляш евреи, издържаш достатъчно дълго – и получаваш амнистия и билет за изход.
Това не е мир. Това е морален упадък в най-чистия му вид – възнаграждаване на насилието. Сигналът към всички бъдещи терористични движения е ясен:
убивай достатъчно брутално, крий се зад цивилни и светът ще дойде с чекова книжка.
Давос: масови гробове → инвестиционни възможности
Газа безспорно трябва да бъде възстановена. Но как я възстановяваш определя какъв урок преподаваш. Досега урокът беше ясен: след всяка война парите влизат, Хамас ги превръща в бетон за тунели и тръби за ракети, а международните донори си раздават морални значки.
Луксозни хотели в Газа?
Преди войната там липсваха ток, вода и нормално образование. Но хотелите явно са приоритет – особено когато войната започва с изнасилвания, изгаряне на деца и публични екзекуции, обявени за „съпротива“.
Израел като „един от многото“
В новия „Съвет за мир“ Израел не получава сигурност. Получава статут на заинтересована страна. Една от многото. На същата маса с Турция – държава, чийто президент прегръща лидерите на Хамас и нарича Израел терористична държава.
Израел има конкретни нужди:
- реална и трайна демилитаризация
- контролируеми граници
- свобода за разузнаване
- механизми, които не се разпадат при първите жертви
Планът не предлага нищо от това.
В същото време Нетаняху е с международна заповед за арест и на практика изолиран от половин Европа. Архитектите на 7 октомври получават амнистия. Моралната инверсия е пълна.
Кой плаща цената, когато експериментът се провали?
Съветът за мир не споменава Газа в устава си – защото е замислен като мобилна платформа за бъдещи конфликти. Израел трябва да легитимира нова глобална структура, без да получи каквато и да е гаранция в замяна.
Историята е позната:
примирие → международни наблюдатели → първи жертви → наблюдателите си тръгват → Израел остава сам с възстановен враг.
112 милиарда долара за Газа.
Нула последствия за извършителите.
Нула сигурност за Израел.
Израелците са погребали твърде много мъртви, за да не разпознаят лоша сделка.
И този път няма да я купят.
