Русия падна в класацията за корупция до нивото на Чад и Зимбабве – поздравления за новите „съюзници“

CPI2025

Русия продължава да се плъзга надолу в световния рейтинг за възприятие на корупцията, изготвян ежегодно от Transparency International. И ако някой си мислеше, че дъното вече е достигнато — е, Кремъл явно е намерил още едно подземно ниво.

По данни за 2025 г. страната е паднала с още три позиции и вече се намира на 157-мо място от 182 държави, с резултат 22 точки от 100 — най-ниският ѝ показател в историята на изследването.

Да, Русия вече е на една линия с Чад, Зимбабве и Хондурас. Ако някой търси нова геополитическа ос, ето я: „Москва–Нджамена–Хараре“.

По-зле от Иран, Ирак и Узбекистан – неочаквано постижение

Transparency отбелязва, че възприятието за корупция в Русия вече е по-лошо, отколкото в:

  • Иран (153-то място)
  • Ирак (136-то)
  • Узбекистан (124-то)
  • Ангола (120-то)
  • Куба (84-то)

Това е впечатляващо — все пак да изостанеш от държави, които често са пример за „управление с твърда ръка“, изисква сериозно постоянство.

Сред бившите съветски републики Русия е надмината в негативната посока само от Таджикистан и Туркменистан. Компанията е елитна — като клуб, в който никой не иска да членува, но членската карта идва автоматично.

От „най-доброто“ през 2020 до свободно падане

Най-добрият резултат на Русия в индекса е бил през 2020 г. — 30 точки и 129-то място. Оттогава насам страната е изгубила 28 позиции.

Тоест, докато властта говори за „суверенитет“ и „стабилност“, реалността тихо си води счетоводство и записва:
по-малко прозрачност, повече корупция, още по-малко доверие.

Корупцията като система, не като дефект

Директорът на Transparency International – Русия, Алена Вандишева, подчертава, че корупцията остава устойчива именно заради:

  • затворената власт
  • натиска върху независимите институции
  • липсата на реален контрол
  • унищожаването на всякаква отчетност

И това не е просто морален проблем. Това се отразява директно върху:

  • качеството на здравеопазването
  • работата на съдилищата
  • екологичната среда
  • защитата на гражданските права

Корупцията не е „лош навик“, а инфраструктура. Тя е като асфалт в Русия — винаги някъде потъва, но парите за ремонта мистериозно изчезват.

Какво всъщност измерва индексът?

Важно уточнение: индексът не измерва директно колко подкупи се раздават, а колко корумпиран се възприема държавният сектор.

Данните идват от:

  • Световната банка
  • Световния икономически форум
  • консултантски компании
  • аналитични центрове

Тоест, това е международната диагноза за репутацията на държавата. И Русия очевидно вече е пациент в хронично състояние.

Световният контекст – корупцията расте навсякъде

Начело в класацията за 2025 г. са:

  • Дания (89 точки)
  • Финландия (88)
  • Сингапур (84)

На дъното:

  • Южен Судан (9)
  • Сомалия (9)
  • Венецуела (10)

Средният световен резултат е 42 точки — най-ниският от повече от десетилетие. Повече от две трети от страните са под 50 точки, а държавите с над 80 точки са намалели от 12 на 5.

Корупцията става глобална епидемия, но Русия настоява да бъде в най-тежкото отделение.

Изводът: Русия не пада случайно — тя се спуска по план

Това не е „грешка на системата“. Това е системата.

Когато държавата се управлява като частна корпорация, когато контролът е заменен с пропаганда, а съдът – с телефонно право, корупцията не е изключение. Тя е бизнес модел.

И така Русия се оказва там, където честността е екзотика, а Transparency звучи като чуждестранен агент.

А къде е България в тази картина?

За да не гледаме на Русия като на екзотична корупционна джунгла, полезно е да хвърлим поглед и към България.

В същия индекс на Transparency International България традиционно се движи в долната половина на Европейския съюз и остава една от страните с най-сериозни проблеми с корупцията сред държавите членки.

Разликата е, че докато Русия е пример за корупция като официална държавна архитектура, България по-скоро е пример за корупция като национален спорт с дълга традиция и сравнително слаб съдия.

У нас проблемите са добре познати:

  • липса на ефективни присъди по високите етажи на властта
  • съмнения за зависимости между политика, прокуратура и бизнес
  • обществени поръчки, които „случайно“ отиват при правилните хора
  • институции, които често изглеждат по-бързи в говоренето, отколкото в действието

И ако Русия вече е на нивото на Чад и Зимбабве, България остава в неприятната позиция да бъде „европейският роднина, който все обещава, че ще се оправи“, но още не е излязъл от кварталната схема. България през 2025 г. пада с 3 позиции и заема не особено завидното 84-то място с 40 точки.

Разбира се, разликата е важна: България все пак има свободни избори, независими медии (макар и под натиск) и европейски механизми за контрол. Но индексът напомня ясно, че членството в ЕС не е автоматична ваксина срещу корупция — просто дава шанс болестта да бъде лекувана, ако има воля.

Споделете с приятелите си