Русия продължава да се плъзга надолу в световния рейтинг за възприятие на корупцията, изготвян ежегодно от Transparency International. И ако някой си мислеше, че дъното вече е достигнато — е, Кремъл явно е намерил още едно подземно ниво.
По данни за 2025 г. страната е паднала с още три позиции и вече се намира на 157-мо място от 182 държави, с резултат 22 точки от 100 — най-ниският ѝ показател в историята на изследването.
Да, Русия вече е на една линия с Чад, Зимбабве и Хондурас. Ако някой търси нова геополитическа ос, ето я: „Москва–Нджамена–Хараре“.
По-зле от Иран, Ирак и Узбекистан – неочаквано постижение
Transparency отбелязва, че възприятието за корупция в Русия вече е по-лошо, отколкото в:
- Иран (153-то място)
- Ирак (136-то)
- Узбекистан (124-то)
- Ангола (120-то)
- Куба (84-то)
Това е впечатляващо — все пак да изостанеш от държави, които често са пример за „управление с твърда ръка“, изисква сериозно постоянство.
Сред бившите съветски републики Русия е надмината в негативната посока само от Таджикистан и Туркменистан. Компанията е елитна — като клуб, в който никой не иска да членува, но членската карта идва автоматично.
От „най-доброто“ през 2020 до свободно падане
Най-добрият резултат на Русия в индекса е бил през 2020 г. — 30 точки и 129-то място. Оттогава насам страната е изгубила 28 позиции.
Тоест, докато властта говори за „суверенитет“ и „стабилност“, реалността тихо си води счетоводство и записва:
по-малко прозрачност, повече корупция, още по-малко доверие.
Корупцията като система, не като дефект
Директорът на Transparency International – Русия, Алена Вандишева, подчертава, че корупцията остава устойчива именно заради:
- затворената власт
- натиска върху независимите институции
- липсата на реален контрол
- унищожаването на всякаква отчетност
И това не е просто морален проблем. Това се отразява директно върху:
- качеството на здравеопазването
- работата на съдилищата
- екологичната среда
- защитата на гражданските права
Корупцията не е „лош навик“, а инфраструктура. Тя е като асфалт в Русия — винаги някъде потъва, но парите за ремонта мистериозно изчезват.
Какво всъщност измерва индексът?
Важно уточнение: индексът не измерва директно колко подкупи се раздават, а колко корумпиран се възприема държавният сектор.
Данните идват от:
- Световната банка
- Световния икономически форум
- консултантски компании
- аналитични центрове
Тоест, това е международната диагноза за репутацията на държавата. И Русия очевидно вече е пациент в хронично състояние.
Световният контекст – корупцията расте навсякъде
Начело в класацията за 2025 г. са:
- Дания (89 точки)
- Финландия (88)
- Сингапур (84)
На дъното:
- Южен Судан (9)
- Сомалия (9)
- Венецуела (10)
Средният световен резултат е 42 точки — най-ниският от повече от десетилетие. Повече от две трети от страните са под 50 точки, а държавите с над 80 точки са намалели от 12 на 5.
Корупцията става глобална епидемия, но Русия настоява да бъде в най-тежкото отделение.
Изводът: Русия не пада случайно — тя се спуска по план
Това не е „грешка на системата“. Това е системата.
Когато държавата се управлява като частна корпорация, когато контролът е заменен с пропаганда, а съдът – с телефонно право, корупцията не е изключение. Тя е бизнес модел.
И така Русия се оказва там, където честността е екзотика, а Transparency звучи като чуждестранен агент.
А къде е България в тази картина?
За да не гледаме на Русия като на екзотична корупционна джунгла, полезно е да хвърлим поглед и към България.
В същия индекс на Transparency International България традиционно се движи в долната половина на Европейския съюз и остава една от страните с най-сериозни проблеми с корупцията сред държавите членки.
Разликата е, че докато Русия е пример за корупция като официална държавна архитектура, България по-скоро е пример за корупция като национален спорт с дълга традиция и сравнително слаб съдия.
У нас проблемите са добре познати:
- липса на ефективни присъди по високите етажи на властта
- съмнения за зависимости между политика, прокуратура и бизнес
- обществени поръчки, които „случайно“ отиват при правилните хора
- институции, които често изглеждат по-бързи в говоренето, отколкото в действието
И ако Русия вече е на нивото на Чад и Зимбабве, България остава в неприятната позиция да бъде „европейският роднина, който все обещава, че ще се оправи“, но още не е излязъл от кварталната схема. България през 2025 г. пада с 3 позиции и заема не особено завидното 84-то място с 40 точки.
Разбира се, разликата е важна: България все пак има свободни избори, независими медии (макар и под натиск) и европейски механизми за контрол. Но индексът напомня ясно, че членството в ЕС не е автоматична ваксина срещу корупция — просто дава шанс болестта да бъде лекувана, ако има воля.
