В Русия има един вечен алгоритъм: случва се нещо неудобно, първите два дни всички се правят на изненадани, после темата изчезва, защото прекалено дългото ровене води до класическите въпроси „Кой е виновен?“ и „Какво да се прави?“. А оттам – не дай си Боже – може да се стигне и до царя. Това, разбира се, е недопустимо. Царят е като времето – виновен е винаги, но официално никога.
Само че този път нещо се чупи.
След покушението срещу генерал Алексееев темата не потъва по обичайния начин. Напротив – стои прекалено дълго в центъра на вниманието. И това е опасно, защото в Русия вниманието е като прожектор в лагер – ако те освети, значи вече си следващият.
ФСБ – служба за бизнес чадъри, не за сигурност
Постепенно започват да звучат имена. Главният заподозрян за провала, разбира се, е директорът на ФСБ Александър Бортников.
И тук идва голямата ирония: ведомството, което трябва да лови шпиони и диверсанти, всъщност е заето основно с две неща:
- изпълнение на политически поръчки
- „покриване“ на бизнеси
А когато се стигне до истинската им работа – защита на режима – резултатът е… генерали, които ги изнасят „с краката напред“ из Москва.
Според полицейски източници само през януари в Москва са извършени поне 10 нападения срещу военни и още 3 срещу служители на спецслужбите. Подготвени, целенасочени, хладнокръвни.
Тоест: в Москва вече върви конвейер за „обезглавяване“, но на населението се сервира тишина и патриотични лозунги.
От „ха-ха, конкуренцията гори“ до „чакай, това сме ние“
Докато ликвидират генерали от армията, спецслужбите могат да се подсмихват – вътрешна конкуренция, ведомствени радости.
Но когато под ударите попадат хора от самата „свещена каста“, вече не е смешно. Това е знак, че неприкосновените също са станали… пробиваеми.
И тогава идва истинският страх. Не за родината. Не за победата. А за черния дроб и личната кожа.
„Кой ще е следващият?“ – това вече не е политически въпрос, а чисто биологичен.
„Това е истински лов“ – признанието на окупаторите
Извън Москва процесът върви още по-мащабно, но там е по-лесно да се мълчи – провинцията не е телевизионен декор.
Появяват се съобщения за ликвидации на командири, включително на фигури като Айк Гаспарян, командир на батальона „Арбат“.
И дори самите руски източници започват да признават нещо, което преди би било немислимо:
„Такова впечатление, че това е истински лов.“
Е, добре дошли в реалността. Украинското разузнаване отдавна повтаря: нито времето, нито географията ще ви спасят. И сега „лаптите“ най-накрая чуват стъпките зад себе си.
Носталгия по Патрушев – когато спасителната сламка е бивш пироман
Решението според паникьосаните кръгове е ясно: Бортников трябва да бъде махнат.
И между редовете се чете носталгичният шепот:
„Върнете ни Патрушев…“
Да, същият Патрушев – човекът, който се свързва с „рязанския захар“ и други тъмни страници. Сега е изпратен да прави „арктически пробив“, но резултатът е… провал.
Арктическият транспортен план на Путин се срива втора година поред. Оказва се, че за да работи маршрут, Русия трябва да сътрудничи с други държави – а това е почти толкова невъзможно, колкото ФСБ да си върши работата.
Патрушев може да е добър в взривяването на девететажки, но не и в логистиката.
От „Киев за три дни“ до „ще ме гръмнат ли утре?“
Това е истинската траектория на войната за руските елити:
- от имперска самоувереност
- до параноя
- от пропагандна еуфория
- до страх за собствената кожа
И когато вече в Москва се стреля по генерали като по мишени на стрелбище, режимът започва да изглежда не като монолит, а като ръждясал котел под налягане.
Дистанцията от „взимаме Киев за три дни“ до „кой ще е следващият в ковчега“ вече е измината.
А нататък ще бъде… още по-весело.
