Преговорите между Иран и САЩ на 26 февруари в Женева приключиха с класически дипломатически резултат: едните си тръгнаха разочаровани, другите – доволни. Което означава, че никой не е получил това, което иска.
Според информация на The Wall Street Journal, американската делегация е поставила условия, които спокойно могат да минат за „капитулация с любезен тон“ – демонтаж на три ключови ядрени обекта във Фордо, Натанз и Исфахан, предаване на целия запас от обогатен уран и сделка без краен срок. В превод: затваряте всичко, давате всичко и обещавате завинаги.
Три обекта по-малко и един безсрочен ангажимент?
Специалният пратеник на президента Доналд Тръмп – Стив Уиткоф – заедно с Джаред Кушнер са настояли Иран да унищожи основните си ядрени мощности. Към това се добавя и изискването целият обогатен уран да бъде изнесен извън страната.
Отговорът от Техеран беше кратък и без украса. Представителят на правителството Еляс Хазрати заяви, че „от Иран нищо няма да бъде изнасяно“, а обогатяването ще продължи „според нуждите на страната“. Възможно било разреждане на урана, но не и пълно спиране. Основният приоритет – вдигане на санкциите.
Иранската позиция е ясна: ограничение – може би; ликвидация – не. Безсрочни окови – още по-малко.
Разочарование във Вашингтон, „най-сериозна среща“ в Техеран?
Според Axios американската страна е останала разочарована. От иранска гледна точка обаче срещата е била „най-добрата и най-сериозната“. Външният министър Аббас Арагчи дори подчерта, че желанието за постигане на споразумение този път било по-осезаемо от преди.
Когато и двете страни твърдят различни неща за една и съща среща, това обикновено означава, че разговорът е бил дълъг, труден и без финален документ.
Следващият кръг технически обсъждания ще се проведе във Виена. Там поне кафето е добро – което понякога е единственото сигурно в подобни процеси.
Сделка под сянката на военна опция?
Паралелно с разговорите, Вашингтон струпва военни сили в региона. Доналд Тръмп нееднократно намекна за възможност от ограничен удар, ако Техеран не приеме условията. Дори посочи срок за решение.
Тази комбинация от „подай ръка“ и „виж какво държа в другата“ не е нова. Но при Иран подобен подход рядко води до отстъпки. Страната вече предложи по-умерени варианти – временно замразяване на обогатяването, частично изнасяне на запаси в трета държава, икономически споразумения. Искането за пълно и безсрочно прекратяване обаче удря директно в стратегическата линия на режима.
В крайна сметка, двете страни се движат към споразумение, но с напълно различни представи как трябва да изглежда то. Вашингтон иска окончателност. Техеран – гъвкавост и облекчаване на санкциите. Разстоянието между тези две думи засега остава сериозно.
