В нощта, която трябваше да бъде триумф за руските сили, всичко се обърна в комичен фарс. Оккупантът се опита да демонстрира мощ, но вместо това разкри отчаянието си. Фабриката за ракети във Водкинск е толкова ударена, че производството спира за поне два месеца – ако китайците се намесат бързо и всичко пасне идеално. Но кой ще каже истината? Тези с пълната информация си държат устата затворена, за да не загубят и зъбите си. Останалите се плъзгат към паника, затова се наложи тази „показна“ атака. Резултатът? По-скоро позор, отколкото победа.
Какво се случи с „непобедимите“ ракети?
Всички крилати ракети, пуснати от земя и бомбардировачи, бяха унищожени тотално. Двата Циркона – уж най-съвършеното оръжие срещу кораби – не стигнаха доникъде. Тежките Х-101 също бяха прехванати една по една. За руснаците това сигурно е било като стомашни спазми. А сега за забавната част: окупантът хаби противокорабните си ракети по сухоземни цели, защото морски битки не се очакват скоро. Тези Циркони бяха последният им коз, но и те се провалиха. А за Х-22? Три Ту-22 се вдигнаха, но ракетите… е, нещо не се получи. Едни казват, че не са излетели от пилона, други – че са паднали някъде по пътя, може би на руска територия. Протоколи? Ха, при толкова загуби и „царска“ заповед за огън, кой ще се сети за тях? По-вероятно е, че са се опитали да пуснат поне три, но те просто отказаха да влязат в украинско небе. Вместо заплашително шоу, кремълският дядо получи многослойна конфузия.
Украинските удари: Нефтобази в пламъци и енергийни хаоси?
Докато руснаците се борят с ракетните си провали, украинските сили методично удрят по енергийни и нефтени цели. В Луганск отново пламна нефобаза – мощни взривове, пламъци и прекъсвания на тока. Местните жители качиха видеа, от които се вижда, че ударът е ударил и подстанция 220 KV Черкасская край Молчевск. Още един удар по нефтения гръбнак. А в Белгород? Нощта донесе успешни атаки по енергийни обекти – първите данни сочат към сериозни щети.
Не на последно място, сателитни снимки разкриват хаоса в завода за амониева селитра в Дорогобуж. Анализатори от OSINT проекта Киберборошна описват как ударите са поразили зони за производство, съхранение и транспорт. Верига от взривове, рухнали естакади, деформирани сгради – изглежда като след голяма индустриална катастрофа.
Тази площадка осигурявала 10% от руското производство на амониева селитра, ключова за химията и военните. Загубата? Не само парична, а и технологична спирачка. Ако руснаците потърсят в мрежата за взрива в Бейрут, ще видят познати картини – и може би ще се замислят за своите перспективи.
Тази нощ показа, че „грозните“ демонстрации често свършват с aвтогол. Украинците продължават да удрят точно, докато окупантът се бори с провали и пожари.
Колейкино
По текст на Антиколорадос
