Над 50 граждани на Гана са загинали, воювайки в Украйна – не за родината си, а в редиците на руската армия. Това съобщи външният министър на Гана Сам Окудзето Аблаква, след среща в Киев с украинския си колега.
По думите му 272 ганайци са били примамени да заминат от 2022 г. насам, като 55 от тях са убити, а двама са в плен. Цифрите са достатъчно стряскащи, но зад тях стоят семейства, кредити, несбъднати планове и една проста схема: обещаваш „злато“, изпращаш на фронта.
Кой и как ги „наема“?
Според украинските власти над 1 780 граждани от 36 африкански държави са идентифицирани в руските редици. Част от тях – от Кения, Того, Камерун и Нигерия – вече са били пленени в Украйна. Други се връщат осакатени. Някои изобщо не се връщат.
Четирима кенийци, интервюирани наскоро, разказват познатата история: обещана им е доходоносна цивилна работа в Русия. На място – подписване на военен договор и директно на фронта, с минимална подготовка. Ако това не е класическа схема за експлоатация, трудно е да си представим как изглежда такава.
В Южна Африка 15 мъже, подмамени да се включат в наемнически формирования, бяха върнати у дома тази седмица. Министърът на външните работи Роналд Ламола потвърди, че други все още са в Русия, а поне двама са загинали в Украйна.
Това ли е „възможността на живота“?
В много случаи мишената е една и съща: млади мъже без перспектива, привлечени от обещания за стабилна работа и добри доходи. Рекламата е проста – „елате, ще работите легално, ще изкарвате пари“. Реалността е окоп, дрон и заповед на език, който не разбираш.
Ганайският външен министър нарече данните „депресиращи и плашещи“ и заяви, че правителството ще преследва нелегалните схеми за вербуване, включително тези, които действат през тъмната мрежа. Въпросът е колко още млади мъже ще повярват на същата приказка, преди схемите да бъдат разбити.
Евтин ресурс за чужда война
Фактът, че хиляди африканци се оказват в редиците на руската армия, не е случайност, а модел. Когато войната изисква все повече хора, а вътрешната мобилизация носи политически риск, външният „човешки ресурс“ изглежда удобен. Особено ако идва от държави с висока безработица и ограничени възможности.
Но удобството за едни означава ковчег за други. И когато министър от Гана говори за 55 загинали, това не е просто дипломатическа реплика. Това е предупреждение: бедността не трябва да бъде билет към чужд фронт.
