Администрацията на Доналд Тръмп одобри изпращането на до 5 хиляди морски пехотинци в Близкия изток, както и допълнителни военни кораби. Решението идва след искане на Централното командване на САЩ и вече е подписано от министъра на отбраната Пийт Хегсет.
Сред първите придвижени сили е десантният кораб USS Tripoli (LHA‑7), базиран в Япония, който вече е поел курс към региона с морски пехотинци на борда. Там те ще се присъединят към други американски части, които вече са разположени в района.
С други думи — Вашингтон постепенно събира сили, които могат да изглеждат като „ограничено присъствие“, но и като нещо доста по-сериозно, ако се наложи.
Ограничена операция… или нещо повече?
Публично Тръмп нееднократно твърдеше, че сухопътна операция в Иран би била „пълна загуба на време“. Зад кулисите обаче тонът е малко по-различен.
Според източници от американската администрация се обсъжда вариант за ограничено присъствие на войски с конкретни цели — например контрол върху иранските запаси от обогатен уран. Разглежда се дори сценарий за бъдещо сътрудничество с Техеран в нефтения сектор по модел, напомнящ на отношенията на САЩ с Венецуела.
Казано по-просто: официално няма план за мащабна операция. Но някои идеи звучат така, сякаш вече се чертае карта за деня след евентуален конфликт.
Ормузкият пролив – защо всички гледат натам?
Решението за разполагане на допълнителни сили идва на фона на рязка ескалация в Ормузкият пролив — тесният морски коридор, през който преминава около 20% от световния петролен износ.
Иран засили атаките срещу търговски кораби и на практика затрудни корабоплаването, което моментално изстреля цените на петрола нагоре. В отговор Тръмп заяви, че американските сили са готови да ескортират танкери през пролива и предупреди, че в рамките на седмица могат да последват „много силни удари“ срещу Иран.
С други думи – морският трафик се превърна в нервния център на кризата.
Спор в Белия дом: колко дълга да бъде войната?
Вътре в администрацията на Тръмп обаче единодушие няма.
Според източници около президента се оформят три лагера:
- „Ястребите“, които настояват за мощен военен удар.
- Политическите съветници, притеснени от цените на горивата и вътрешнополитическите последствия.
- Популисткото крило, което предупреждава да не се влиза в дълъг конфликт.
Самият Тръмп допълнително обърква картината със своите заявления — от „победихме още в първия час“ до „не трябва да се оттегляме твърде рано“. Подобни послания са способни да оставят дори най-близките му съветници да гадаят какъв точно е планът.
Европа и петролът: прагматизмът над всичко?
Докато Вашингтон струпва военни сили, част от европейските столици търсят по-практично решение.
Франция и Италия водят предварителни разговори с Техеран за гаранции, че корабите им ще могат безопасно да преминават през Ормузкия пролив. Икономиката, както често се оказва, има навика да диктува темпото.
Неочакваният печеливш
Най-интересният страничен ефект от кризата може би се оказва другаде.
Според оценки на Европейската комисия недостигът на петрол на световния пазар е накарал администрацията на Тръмп да смекчи ограниченията върху руския износ. Така Русия печели приблизително по 150 милиона долара допълнителни приходи дневно.
Германският канцлер Фридрих Мерц вече определи тази стъпка като грешка и подчерта, че Европа ще продължи да засилва натиска върху Москва.
В крайна сметка ситуацията в Близкия изток се превръща в класическа комбинация от военна демонстрация, енергийни интереси и вътрешнополитически сметки. А изпращането на още 5 хиляди морски пехотинци изглежда като напомняне, че когато петролът и сигурността се преплетат, дипломатическите разговори често започват… след като корабите вече са на път.
