Подготвят ли се за кратка война… или за нещо по-дълго?
Пентагон подготвя варианти за сухопътни операции срещу Иран, които може да продължат седмици, съобщава The Washington Post, позовавайки се на официални източници.
Идеята обаче не е за пълномащабна инвазия – онзи тип операция, който започва с фанфари и свършва с десетилетия главоболия. Вместо това се обсъждат по-„скромни“ сценарии: специални части, ограничени сухопътни мисии и точкови удари.
С други думи – хирургия, но в район, където пациентът обикновено отвръща на удара.
Защо планът още не е одобрен?
Доналд Тръмп все още не е дал зелена светлина. Причината е повече от банална – рискът за американските военни е висок.
Говорителят на Белия дом Каролайн Левит обяснява ситуацията дипломатично: Пентагонът просто подготвя опции, а не взема решения. Превод: „Имаме план, но не сме сигурни, че искаме да го използваме.“
Междувременно – войски вече пристигат
Докато във Вашингтон се чудят дали да натиснат спусъка, на терен не губят време.
Около 2 500 морски пехотинци и още толкова моряци пристигнаха в Близкия изток на борда на USS Tripoli, според The New York Times.
Това не е точно туристическа екскурзия – подобни придвижвания обикновено означават, че „опциите“ стават все по-конкретни.
Харк – цел номер едно?
Във фокуса на евентуална операция попада остров Харк – ключовият нефтен хъб на Иран.
Около 90% от иранския износ на петрол минава през него. Ако някой иска да удари икономиката на страната без да влиза дълбоко навътре – това е мястото.
Но тук идва проблемът: островът е малък, а защитата му – не съвсем символична. Дронове, артилерия и ракети правят всяка „бърза операция“ малко по-малко бърза и доста по-рискова.
По-умна алтернатива?
Според военния анализатор Майкъл Айзенщат, по-разумен вариант би бил удар по крайбрежните позиции на Иран около Ормузкия проток.
Това би ограничило способността на Техеран да атакува корабоплаването – нещо, което тревожи половината свят всеки път, когато напрежението в региона се покачи.
Между другото, CENTCOM вече удари подобни цели с тежки бомби, което подсказва, че тази „алтернатива“ не е просто теория.
Кратка операция… или начало на нещо по-сериозно?
Официално – става дума за ограничени действия.
Неофициално – историята има неприятния навик да започва с „няколко седмици“ и да завършва с години.
Разликата между план и реалност в Близкия изток често е приблизително колкото между прогноза за времето и буря, която вече се задава.
