Последните пет дни околностите на Ленинград приличат на ярък карнавал – множество огньове, силни звуци и зашеметяващи картини. Украинските военни нанесоха удари по нефтените претоварни пристанища Приморск и Усть-Луга. Миналата нощ атаките пак удариха и двете локации едновременно. Сателитни снимки показват множество огнища на пожари.
Какво ще стане утре с тези пристанища?
Руските публицисти задават този въпрос с основание. Ако подобни удари продължат, пристанищата ще станат годни единствено за декори. Местните жители описват в реално време как дронове прелитат без никой да стреля по тях, а после следват взривове в района на пристанищата. Руският военен говорител съобщава за стотици свалени дронове, но не споменава нищо за отломки в промишлената зона. Старите разкази вече не действат.
От първия удар по Приморск досега не е прехвърлено нито едно зенитно средство. Дори от Валдай – който е значително по-близо от Москва – нищо не е пристигнало.
Къде беше Балтийският флот?
Морските пристанища по правило се намират в зоната на отговорност на военноморския флот. Балтийският флот е длъжен да защитава крайбрежната инфраструктура, включително собствените си бази и стратегически обекти като Приморск, Усть-Луга и военните верфи във Виборг. Само за няколко дни тук са нанесени пет удара. Флотът разполага с около 75 кораба и съда, сред които фрегати и корвети, въоръжени със зенитни комплекси за близка и средна дистанция – точно подходящи за нисколетящи цели. Корабите можеха да пристигнат от всяка точка на Балтика. Но не пристигнаха. Нито след първия, нито след втория, нито след третия удар.
Историята на Балтийския флот е белязана от подобни моменти. През двете световни войни той не проведе нито една сериозна морска битка, а се отличи с оттегляне и престой в базата. Същата традиция се повтаря и сега.
Същото се случи и с Черноморския флот. Повечето загуби там дойдоха именно от въздуха. Корабите не успяха да защитят дори себе си, камо ли бреговите обекти. Зенитните системи на корабите са адаптирани версии на сухопътни комплекси – същите, които често се унищожават на сушата. Ако такъв комплекс на кораб експлодира, последствията са видими за всички: корпусът се разпада или потъва. Това вече не може да се скрие като наземни поражения. Затова корабите останаха настрана – рискът от демонстративен провал е твърде голям.
Пристанищата продължават да димят. А Балтийският флот остана встрани от своята пряка задача.
