Ако първата част на тази трагедия беше белязана от кадрови дефицит и липса на топки, втората е триумф на анти-логиката. Вашингтон успя да направи невъзможното: в конфликт с държава, чиято икономика виси на един тънък петролен маркуч, САЩ позволиха на Иран да диктува правилата на енергийния пазар.
1. Парадоксът на блокадата: Когато жертвата контролира крана
Във всяка нормална война първото правило е: изолирай и задуши. Вместо пълна морска, сухопътна и въздушна блокада, администрацията в САЩ сътвори абсурд. Те оставиха Техеран да изнася петрол необезпокоявано, докато в същото време позволиха на иранските проксита да тероризират корабоплаването и да блокират износа на съюзниците от Персийския залив.
Това не е стратегия. Това е геополитическо самоубийство. Вместо американският флот да превърне всяко иранско пристанище в гробище за кораби, те оставиха моллите да трупат валута, с която да купуват компоненти за дроновете, убиващи западни войници.
2. Времето: Най-големият съюзник на Техеран
САЩ допуснаха фаталната грешка да поставят срокове на собствените си операции (4-5 седмици). Това е сигнал към врага: „Просто издръжте още малко“.
Правилният подход: Обявяване на безсрочна операция до пълно капитулиране. Предвоенните цели за ограничаване на урана и ракетната програма бяха „меки“. Щом първият ирански снаряд полетя, тези цели трябваше да еволюират в ултиматум за заличаване:
- Пълна забрана за всякаква ядрена дейност за 50 години (включително АЕЦ „Бушер“ – символът на ядреното изнудване).
- Физическо демонтиране на всеки завод за дронове и ракети и компоненти за тях.
- Законодателно самопризнание: Техеран трябваше да обяви собствените си кучета – „Хизбула“, „Хамас“ и хутите – за терористи и да ги криминализира по най-строгия закон.
3. Причинно-следствена връзка: Психология на разрушението
В Близкия изток милостта се чете като слабост. Техеран се управлява от религиозни фанатици, които не се различават от ИДИЛ. Единственият език, който разбират, е този на непосилно скъпата цена.
Математиката на възмездието трябваше да бъде следната:
- Изстреляна ракета? – Един ирански ТЕЦ става на пепел без право на ремонт.
- Пуснат дрон? – Една ключова подстанция изчезва от лицето на земята.
- Ударен петролен обект в региона? – Една рафинерия или газов завод в Иран бива заличен.
- Атака по инсталации за обезсоляване? – САЩ изтърбушват иранските язовири.
Нека моллите обясняват на 90 милиона изгладнели и жадни иранци защо „свещената война“ си заслужава живота на тъмно и без вода.
4. Тактиката „Бандар Абас“ и логистичната смърт
Иран използва цивилни камиони (ТИР-ове) за мобилни пускови установки. Решението? Пълна забрана за движение на тежки камиони. Всеки камион на пътя – мишена. Парализиране на логистиката на КСИР и Басидж, което автоматично спира и нормалното функциониране на държавата.
Относно Ормузкия проток: вместо безкрайни патрули, САЩ трябваше да наредят евакуация на стратегическия град Бандар Абас и иранските острови. След 168 часа – килимни бомбардировки. Когато половин милион души бягат от домовете си заради глупостта на КСИР, режимът ще усети истинския огън – този на народния гняв.
5. Сметката за края: Скалиращи репарации
Войната трябва да бъде бизнес, който Иран губи с всяка секунда. САЩ трябваше да въведат „такса за упорство“:
- За всеки ден продължаване на войната – 1 година затвор за всеки член на КСИР след капитулацията.
- За всяка седмица съпротива – допълнителни 1% отчисление от бъдещия ирански петролен износ като репарации за САЩ.
- Иранските ресурси да се търгуват само на американски борси под пълен контрол.
Ако Техеран не прекрати огъня веднага, той трябва да бъде върнат в прединдустриалната ера. Гладни, боси и на тъмно, под небе, по което патрулират американски самолети, готови да унищожат всяка издигната тухла над два етажа. Това е единственият начин да се освободи светът от средновековния мрак на аятоласите. Всичко останало е просто дипломатическо бръщолевене, докато тероризмът процъфтява.
Автор: Георги Борисов